Масонството е може би най-слабо експлоатираната тема в България от журналистическа и публицистична гледна точка. Близо петдесет години до събитията през ноември 1989 г., да се говори и пише за масонството е било почти невъзможно - освен в негативен план. Едва през август 1986 г. столичното издателство “Наука и изкуство” пуска в скромен трихиляден тираж изследването на проф. Величко Георгиев “Масонството в България - проникване, организация, развитие и роля до средата на тридесетте години на XX век”. През 1992 г. друг наш професор предоставя на българския читател възможността да погледне отвътре този “мистериозен” Съюз на Свободните Зидари. В книжката си “Страници за българското масонство” проф. Митко Иванов осветлява кой кой е в българското масонство, давайки биографични справки за 73-ма българи, посветени в тайнството, и списък с имената на общо 391 нашенци, членуващи в масонски ложи до средата на последния век.
В началото на 1994 г. на книжния пазар у нас се появи може би най-интересното изследване на тази тема под заглавието “Синовете на вдовицата” на покойния вече Иван Богданов. Книгата е обогатена със снимки, библиографска справка на използуваните извори, резюме на френски и английски език.
Всички са чували, че масоните се наричат "свободни зидари" и "синове на вдовицата". Но не всички знаят защо.
Когато Соломон, царят на Израил, решава да построи, в съответствие с намеренията на своя баща Давид, "сграда в името на Иехова, неговият Бог", той разкрива своите намерения пред Хирам, царя на Тир, който е негов приятел и съюзник. И тъй като е добре запознат с архитектурните умения на Дионисиевите майстори от Тир, цар Соломон моли царя на Тир да му помогне да изпълни своя благочестив проект. Библията ни разказва, че цар Хирам отстъпва пред молбата на Соломон и му изпраща необходимите работници, които да му помогнат в славното начинание.

Заедно с другите той изпраща и един архитект, който е описан накратко в Трета Книга Царства като "син на една вдовица, от Нефталимово коляно. Баща му, тирянец, беше медникар; той беше способен и изкусен и умееше да прави всякакви вещи от мед" (7:14); а по-пълно е описан във Втора книга Паралипоменон, така: "И тъй, пращам (ти) човек умен, надарен със знания - Хирам Авия, син на жена от Дановите дъщери, а баща му е тириец; той знае да работи изделия от злато и от сребро, от мед и от желязо, от камъни и от дърво, от пурпурна и синя прежда, от висон и от багреница и да изрязва всякаква резба и да извършва всичко що му бъде поръчано, заедно с твоите художници и с художниците на моя господар Давида, твоя баща." (2:13, 14).

На този човек - този син на вдовица (както ни разказва Библията, а и масонската легенда) - цар Соломон доверява важна длъжност сред строителите на свещената сграда, която строят на хълма Мория (Храмовият хълм). Неговите знания и опит като майстор-строител, както и неговите умения във всеки вид "любопитен и изкусен занаят" го поставят начело и на еврейските, и на тирските строители, като първи майстор-строител и главен ръководител на работите; и на него, или на неговия авторитет, който получава от тази своя длъжност, отдаваме обединението на два народа - така враждебни расово, така различни по обичаи и така противоположни по религия, каквито са евреите и тиряните - в едно общо братство, чийто резултат е създаването на институцията на масонството. Този Хирам, като тирянин и майстор-строител вероятно е свързан с Дионисиевото братство; в него той не е нито скромен, нито незабележим член, ако съдим за неговия ранг в обществото по многобройните таланти, които той притежава според описанието, както и по високото положение, което Хирам заема в сърцето и в съвета на сановниците на царя на Тир. Затова той вероятно е добре запознат с ритуалните практики на Дионисиевите архитекти и вероятно се радва на дълъг опит в управлението и в прилагането на дисциплината, които те упражняват при издигането на множество свещени сгради, с чийто строеж са натоварени. Част от тези ритуални практики и тази дисциплина той естествено е склонен да въведе сред работниците при строежа на Храма в Йерусалим. Затова той ги обединява в общество, което в много аспекти е подобно на онова на Дионисиевите архитекти. Хирам предава на работниците уроци по благотворителност и братска любов; той създава ритуала по посвещаването, за да провери издръжливостта и стойността на кандидата; приема начини за разпознаване; и внушава задълженията на дълга и принципите на морала чрез символи и алегории.
Авторът разглежда историята на световното и на българското масонство, както и влиянието на масонските ложи върху политиката в България. Съдържа богат илюстративен и справочен материал