Посланикът историк

Свидетелство за бъларо-гръцките отношения през 80-те години

Николай Тодоров

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Много добро
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Принтел
Град на издаване:: София
Година:: 1996 г.
Език:: Български
Страници:: 354
Корици:: Меки
Категория:: Книги с автограф
Ширина (мм):: 145
Височина (мм):: 205

от Уикипедия, свободната енциклопедия Николай Тодоров Тодоров е български академик, учен историк-балканист с международно признание, политик и дипломат, функционер на БКП. Държавен глава на България от 17 юли до 1 август 1990 г. Считан е в България за основоположник на балканистиката като самостоятелно направление в историческата наука. Автор е на над 400 труда по история. Негови монографии са публикувани в редица страни по света. Николай Тодоров е роден в гр. Варна на 21 юни 1921 г. Завършва Класическата гимназия във Варна през 1940 г. и СУ „Св. Климент Охридски“ - по медицина (1947) и история (1950). Научна дейност преподавател в Софийския университет – въвежда курс по история на балканските народи (1957) ръководител на секция “История на балканските народи” на Института по история (1962) основател и директор на Института по балканистика при БАН (1964, 1989) основател и директор на Института за външна политика към МВнР (1969-1974) директор на Единния център за наука и подготовка на кадри по история при БАН (1972-1978) заместник-председател на БАН (1983-1988) Научни степени и звания научен сътрудник по история (1950) кандидат на историческите науки (1957) старши научен сътрудник (1960) доктор на историческите науки (1971) член-кореспондент на БАН (1974) академик на БАН (1979) доцент в СУ “Климент Охридски” (1962) професор в СУ ”Климент Охридски” (1966) Международна дейност ЮНЕСКО: член на Изпълнителния съвет на ЮНЕСКО (1972-1976) председател на 23-та генерална конфереция на ЮНЕСКО главен редактор на многотомната „История на световната цивилизация“, официално издание на ЮНЕСКО (1985) кандидат за генерален директор на ЮНЕСКО (1987) заместник-председател и председател на Международната асоциация за изследвания в Югоизточна Европа (1974 – 1979) генерален секретар и президент на Международния център за балканска документация и архивистика CIBAL (1976) член на френското дружество по историческа демография на Международната комисия по проучване на градовете Политическа дейност посланик на България в Гърция (1978-1983) председател на VII велико народно събрание (1990-1991) Отличия Награден е с редица български медали и ордени Орден Стара планина, I степен (2002) Академична палма на Франция, офицер и командор - 2 пъти (1978 и 1985) Златен медал на ЮНЕСКО (1987) Президентска награда на Италия в областта на културата (1992) Почетен доктор на Атинския университет (1987) Член на Академията на науките на СССР (1982) Член на Гръцката академия на науките (1983) Член на Руската академия на науките (1994)

Ключови думи: мемоари, биография, дипломация