Босът е сам

Бушета. Истинската история на един истински кръстник

Енцо Биаджи

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Много добро
Забележка:: Запазена.
Наличност:: повече от 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Народна младеж
Град на издаване:: София
Година:: 1990 г.
Език:: Български
Страници:: 168
Корици:: Меки
Категория:: Публицистика, документалистика
Формат:: 60/84/16

Босът е сам. Изповед Бушета. Истинската история на един истински кръстник Томазо Бушета (на италиански език - Tommaso Buscetta) е член на сицилианската мафия, който през 80-те години на ХХ век сътрудничи на италианските съдебни власти в борбата им срещу Коза Ностра. Въпреки, че Бушета не е първият „pentito“ (в превод - „информатор“) в италианската програма за защита на свидетели, неговите показания се смятат за първия значим пробив в „Омерта“ - мафиотски код на честа. Много мафиоти след него също последват неговия пример и сътрудничат на властите. Томазо е най-младият от 17 деца, отгледани в бедност в района на град Палермо, от където избягва, след като е замесен в престъпни дела още в ранна възраст. Замесва се с мафията през 1945 г. и от следващата година е пълноправен член на фамилия Порта Нова, като първия му шеф е Джузепе "Пипо" Кало. Първата му работа е свързана най-вече с контрабанда на цигари. След Клането в Циакули (предгадие на Палермо, където през 1963 г. експлодира кола-бомба която убива 7 полицаи и офицери), Бушета избягва в Съединените щати, където местните членове на фамилията Гамбино му помагат да стартира в бизнеса с пици. През 1968 година, Бушета е осъден за двойно убийство в Италия, но присъдата е издадена в отсъствие на обвинения, тъй като той все още успешно се укрива (в Италия това е възможно, като присъди се издават срещу хора които се укриват от правосъдието). През 1970 година е бил арестуван в Ню Йорк. Тъй като италианските власти не отправят молба за неговата екстрадиция, той е бил освободен. Бушета заминава за Бразилия, където създава мрежа за наркотрафик. През 1972 година е арестуван и измъчван от бразилския военен режим, а впоследствие е екстрадиран в Италия, където започва да излежава издаденато му вече доживотна присъда за двойно убийство. Освободен е през 1980 г., и в деня на освобождаването му от затвора, той бяга отново в Бразилия, за да избягне разразилата се мафиозка война, започната от боса на сицилианската мафия Салваторе Риина, която впоследствие довежда до смъртта на мнозина от съратниците на Бушета, включително и Стефано Бонтаде. Арестуван е отново в Бразилия през 1983 г., и е върнат обратно в Италия. Той прави неуспешен опит за самоубийство, а след като неуспява, разочарован от мафията, Бушета иска разговор с известния прокурор Джовани Фалконе след което става основен информатор на съдебните власти в Италия. Pentito В Италия той помога на съдиите Джовани Фалконе и Паоло Борселино да постигнат значителни успехи в борбата срещу организираната престъпност (двамата съдии по-късно са убити от мафията]][1]). Той е основен свидетел в Мега Процеса срещу мафията в Италия, в които 350 членове на мафията са изпратени в затвора. Бушета разкрива съществуването и работата на „Комисията“ на сицилианската мафия. Това позволява да се твърди, че Коза Ностра е единна йерархична структура, управлявана от „Комисията“, и че нейните лидери, които обикновено не си цапат ръцете с наказателни актове, могат да бъдат държани отговорни за престъпни дейности, които са били извършени в полза на организацията. Тази предпоставка става известна като „Теоремата на Бушета“, и ще бъдат призната законно с края на Мега Процеса през януари 1992 година и използвана активно след това. Неговите показания в делото „Ню Йорк Пица Кънекшън“ (на английски език - New York Pizza Connection), в средата на 80-те години, дава възможност да бъдат осъдени стотици гангстери в Италия и САЩ, включително Гаетано Бадаламенти. Като награда за неговата помощ, на Бушета е позволено да живее в САЩ, в рамките на програмата за защита на свидетели. Подлага се на пластични операции, за да скрие самоличността си. Понякога дава интервюта на журналистите, въпреки че лицето му е прикрито, когато той се появява в документални филми. В интервю пред известния италиански журналист Енцо Биаджи, Бушета казва, че е загубил девствеността си на осемгодишна възраст от проститутка, което му струвало просто една бутилка зехтин. Жени се три пъти и има шест деца. Както повечето информатори, той понякога е малко по-икономичен в представянето на истината. Той твърди първоначално, че никога не е убивал, но по-късно признава в телевизионно интервю, че той е убивал. Някои от лъжите му са с разбираеми мотиви. През 1980 г. той казва, че не знае за връзки, на различни политици като Салво Лима и Джулио Андреоти с мафията, но през 90-те години признава, че е знаел на такива връзки, като твърди, че умишлено прикрива това което е знаел през 80-те години, защото тези политици по това време са във властта, а той споделя, че е имал притеснения, за живота си, дори и в рамките на гаранцията, която му дава програмата за защита на свидетелите. Бушета решава да говори за връзките на политиците с мафията, едва след убийствата на съдиите-антимафиоти Джовани Фалконе и Паоло Борселино, през 1992 г. На 16 ноември, 1992 година, Бушета заявява пред комисията Антимафия, с председател Лучано Виоланте, за връзките между Коза Ностра и Салво Лима и Джулио Андреоти. Той посочва Салво Лима, като персона осъществяваща контакти на мафията с италианската политика.

Ключови думи: Босът е сам. Изповед Бушета, Истинската история на един истински кръстник, Енцо Биаджи