Леваневски

Давид Овадия

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Отлично
Забележка:: Като нова, без забележки.
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Партиздат
Град на издаване:: София
Година:: 1978 г.
Език:: Български
Страници:: 210
Корици:: Меки
Категория:: Публицистика, документалистика
Формат:: 84/108/32

Запрян Георгиев Фазлов (Леваневски) е участник в комунистическото партизанско движение в България по време на Втората световна война. Биография: Запрян Фазлов е роден на 22 октомври 1921 година в село Кирекчии (дн. Отец Кирилово). Носи фамилията на втория си баща Георги Фазлов от село Стряма. Учи в стрямското училище до втори прогимназиален клас. Работи земеделска работа. На 16 години е обвинен в кражба и е осъден на две години затвор. Като малолетен е освободен след една година. През 1941 година е войник в 9-ти Пехотен полк. По време на службата в Битоля е наранен и след лечение в Пловдив се завръща в с. Стряма. Участва в комунистическото партизанско движение в България през Втората световна война. Преминава в нелегалност и се присъединява към средногорските партизани. На 14 август 1943 година в местността „Страчовец“ след обединението на четите и няколко бойни групи се създава Партизански отряд „Васил Левски“. Подразделя се на три чети. Командир е Запрян Фазлов (Леваневски), политкомисар Коста Мандраджиев, заместник-командир Гънчо Койчев.[2] През есента на 1943 г. броят на партизаните в отряда достига 250 бойци. По свидетелство на Слави Чакъров, сътрудник на щаба на Втора Пловдивска въстаническа оперативна зона поради неподчинение е заменен като командир от Дечо Бутев.[3] До 9 септември 1944 г. е командир на отряд в състава на Втора средногорска бригада „Васил Левски“. Организира и участва в множество бойни акции. През декември 1944 година по обвинение в неподчинение и превишаване на власт е арестуван. Следствен в Дирекция на МВР (София). Последният свидетел, който документира случая, е Минко Гечев, партизанин от Партизански отряд „Христо Кърпачев“ (следствен в същото време за случая с Тончо Стаевски)[4]. От края на м. юни 1945 г. следите му се губят. Писателят и партизанин от Втора средногорска бригада „Васил Левски“ Давид Овадия издава биографичната книга „Леваневски“, С., 1979.

Ключови думи: Леваневски, Давид Овадия