Синя кръв

Иван Мартинов

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Отлично
Забележка:: Като нова, без забележки.
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Български писател
Град на издаване:: София
Година:: 1978 г.
Език:: Български
Страници:: 254
Корици:: Меки
Категория:: Българска проза
Формат:: 84/108/32

Иван МАРТИНОВ е роден на 11 януари 1912 г. в Ловеч. Учи в Смесеното педагогическо училище "Цар Борис III в града. Първото си стихотворение публикува през 1929 г. в ученическия вестник "Струя". През 1930 г. като активен член на РМС е принуден да се премести в София. Тук завършва средното си образование в Трета образцова мъжка гимназия. Първия си разказ публикува във вестник "РЛФ", на който е редактор (1932-1934). Следва славянска филология в Софийския университет (1932-1934), откъдето е изключен за антидържавна дейност. Иван Мартинов е един от основателите на Съюза на трудовоборческите писатели и на литературния кръжок "Христо Смирненски". Първата му книга "Фронт" (1933), е спряна и инкриминирана от полицията, за което е осъден на три години затвор по ЗЗД. Участва във Втората световна война (1944-1945). Главен редактор е на вестник "Фронтовак". По воените пътища на Първа българска армия събира богат материал, който публикува в сборниците "Герои" и "До последен дъх", романите "Драва" и "Огнено кълбо". Завеждащ отдел е във в. "Отечествен фронт" (1944-1946) и "Работническо дело" (1946-1949). В годините 1949-1963 г. е главен редактор на сп. "Славяни". Автор на проза, която се отличава с непосредственост и искреност, на драми, мемоари и творби за деца, повлияни от живота в родния му град Ловеч. Такива са: "Моят живот", "Пътища и срещи", "Градче в планината", "Момчето от малкия град". Издал е още книгите "Портрет от натура","Година на гневното слънце","Чудесна сплав", "Жестоки илюзии" и др. Автор е на пиесите "Невъзможният трети човек" и "Крилете на Икар". Лауреат е на Димитровска награда (1951), Заслужил деятел на културата (1965), Почетен гражданин на Ловеч. Архив на Тодор Славчев Иван Мартинов (вляво) заедно с другия неоправдано забравен писател Драгомир Асенов, 1971 г. Роден в Ловеч от майка тютюноработничка и баща военен музикант и каменарски работник, Иван Мартинов прекарва детството и юношеството си тук, където получава основно и прогимназиално образование. Първи вдъхват у него любов към книгата и писменото слово учителите му Райна Баева и Симеонов. Гимназия завършва в София, където се установява като книговезец, машинописец, словослагател, журналист. Става един от редакторите на РЛФ (Работнически литературен фронт) и основател на литературния кръжок "Христо Смирненски". Творчество, свързано с онеправданите Белетристът Иван Мартинов свързва творчеството си с орисията на бедните и онеправданите. Тогава, през 30-те години, Иван Мартинов не можа да избегне напълно левосектантските младежки увлечения сред трудово-борческата интелигенция. По-късно постепенно осъзнаваше отживелите времето си идейни и творчески забежки. С много усилия се преборваше с тях, влизайки в конфликт със собствените си възгледи. В разказите и репортажите "Фронт" (1933), "Стока без купувачи" (1937), "Границата" (1937), "Богородичният панаир" (1939), "Мансардата" (1942), той търси новия герой на времето. Но фашистката цензура осакатява и "подстригва" цели страници от произведенията му, а младият писател е чест гост на полицейския участък. Веднъж, пребит до смърт в "човекомелачката" на Гешев, до "Лъвов мост", той е хвърлен една нощ в близкото дере на Перловската река. Намира го сутринта един боклукчия, натоварва го в каруцата си и го стоварва в скромната си къщичка. Заедно с жена си дълго го лекуват. Помага им дъщерята Цветанка, която е в последния клас на гимназията. Между тях пламва любов, здраво запазена до края на живота им. Заради критичния патос на разказите и репортажите му в книгата "Фронт" Иван Мартинов е подведен под съдебна отговорност по чл.7 от Закона за защита на държавата и е осъден на три години затвор, пет години лишаване от права и 50 000 лева глоба. За пръв път в българската литература е осъден писател заради своя художествена творба. Живот, посветен на народа Където и да се намира Иван Мартинов: мобилизиран на Дервишката могила (българо-турската граница), в разрушената от англо-американските "крепости" София, на нелегалните явки, винаги живее с чувството, че трябва да върши някакво народополезно дело. Затова още в първите дни на Отечествената война заминава за фронта като главен редактор на в. "Фронтовак". Преживелиците си на фронта обобщава в художествените си творби "Драва", "Огнено кълбо", "Пленникът", "Шипковият храст" и др. До края на живота си Иван Мартинов непрекъснато пишеше въпреки тежките физически, обществени и лични терзания. В романите "Синя кръв", "Големият род", "Портрет от натура", "Победителката", "Веселовски", "Драгостинови" и др. той пръв от писателите ни още през 60-те години на миналия век би тревога и постави проблема за социалната ерозия, корупцията, кариеризма, еснафщината, безцеремонното властничество, разрушаването на социалните и моралните ценности и деградацията на човешката личност при авторитарната власт. Романът му "Синя кръв" е първият български роман за моралното и нравствено падение на българската интелигенция по времето на тоталитарния режим. Иван Мартинов направи няколко безуспешни опита да се срещне лично с познатия му още от 30-те години връстник Тодор Живков, но категорично му беше отказано. Това го оскърби извънредно много и той често идваше в любимия си град Ловеч и с огорчение споделяше терзанията си, надписвайки ми автографи на последните си книги със силен критичен патос срещу рухването на социалните идеали. Разминаването между идеал и реалност Още през 60-те години писателят бе потресен и разочарован от несъответствието между идеал и действителност, разбирайки, че в живота властват не неговите герои с чисти души и сърца като Антон Белин, Емил Раев, Григори, Бела или момчето от малкия град. ("Момчето от малкия град" е най-хубавата творба, написана някога за Ловеч.) Това предизвикваше у него вътрешна драма. Защото Иван Мартинов е един от първите писатели, забелязали превръщенията на култа и извращенията. Затова открито мина в опозиция, напускайки Писателския съюз, като с болка на душата продължи да бди за чистотата на илюзорния си идеал. Да се пише днес за Иван Мартинов е твърде трудно по няколко причини: оставил е по обем над 60 книги с разкази, повести, новели, романи и една комедия, второ - днес, когато правим преоценка на естетическите ценности, писателят е уязвим откъм някои идейно-художествени виждания. Но те не са толкова фрапиращи, за да помрачат блясъка на такива негови творби като "Богородичният панаир", "Момчето от малкия град", "Синя кръв" и др.

Ключови думи: Синя кръв, Иван Мартинов