Българска орис

Стихове, импресии

Петър Василев

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Много добро
Забележка:: С посвещение на първа страница от автора.
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Родопи
Град на издаване:: Кърджали
Година:: 2011 г.
Език:: Български
Страници:: 154
Корици:: Меки
Категория:: Книги с автограф
Ширина (мм):: 140
Височина (мм):: 205

“Не бяхме вълци, но и човеци кога ли бяхме” признава в 14-та си стихосбирка хасковският поет Петър Василев издаде своята 14-та книга - "Българска орис". Томчето, съдържащо стихове и импресии, е на пазара, благодарение на Издателска къща "Родопи" - Кърджали. Редактор е писателят Иван Бунков, а илюстрациите са на добре познатия и в Хасково художник Владимир Чукич. Най-новата книга на Петър Василев е своеобразен подарък за неговата 75-годишнина. Авторът, станал знаменит със стихотворението си "Наследство" / увековечено от "Диана Експрес" в хита "Две праскови и две череши"/ е роден на 4 юли 1937 година в Хухла, Ивайловградско. Първата му стихосбирка - "Бригадирът и летният дъжд", излиза през далечната 1963 г. В "Българска орис", Василев включва 20 стихотворения, писани в последните 6-7 години. В последното, от декември м. г. - "Сън", поетът изплаква мъката си, че "нагазихме в тинята и заседнахме там". "Достигащият до ярост гняв на Петър Василев не му пречи да анализира стари вини и нови престъпления, да е далеч от идеализации и партизанщина, да страда от признанието "не бяхме вълци, но и човеци кога ли бяхме". Гнети го липсата на общонароден идеал и воля за постигането му, което ни доведе до овчедушието и проклятието на "българската орис". Това пише за новата стихосбирка на Петър Василев писателят и литературен критик Димитър Златев. Освестяващата, макар и горчива истина в творчеството на хасковлията, според него, е това, което е потребно за поезията в наши дни - за да може тя да пречиства и възвисява. Изненадата в книгата са спомените на Петър Василев, които сам той определя като импресии. Отделните миниатюри ни пренасят от тежкото изстрадано детство на автора, през първите литературни опити, та чак до последните "Мистерии на Хухла". Може би те са фундаментът, върху който поетът, ще съгради едно съвсем различно от досегашното си творчество. Кой знае - времето ще покаже. И както казва редакторът на книгата, Иван Бунков: "Но, орис българска, Петре! Обърни се и виж - майка, татко, Родина! Погледни напред и се дръж: Пак сме, Петре, в Петрова нива! Мила, Родино! Родино, мила!" Орис Българска орис: от глог на тръни, от преход - в преход, от яма - в яма. Подемеш песен - на плач потръгне и няма свършек, спиране няма. че то се помни:турчин ни кълца и дваж по-страшно сами си клахме; че то се знае: не бяхме вълци, но и човеци кога ли бяхме; че то се чува:гарванът грачи И псета вият на стръв по пладне. А в черна доба нощни пазачи на смърт будуват - комат да падне. Комат да падне. До сетни мощи слугувай, братко, на тлъсти шии, че колко има да теглим още, тепърва, брате, ще се разкрие. Поете, братко, и тебе виждам и тебе чувам - зная ти хала: и ти си мачкан дважди и трижди. Но стига, братко, думи на халос - по-тежки думи, подбирай, брате, по-леко вдигай челото горе, че не случайно Бог ни изпрати Такава орис. Българска орис!

Ключови думи: български автори, бългаска проза, български писатели, българска литература