Цариградски романи

В лабиринта. Среща на силите

Стефан Дичев

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Отлично
Забележка:: Твърди кори гръб текстил, запазена обложка.Печат в края. Нова, не е четена.
Наличност:: повече от 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Български писател
Град на издаване:: София
Година:: 1990 г.
Език:: Български
Страници:: 510
Корици:: Твърди
Художник:: Мариана Генова
Категория:: Исторически романи
Тегло (гр.):: 499
Формат:: 32/84/108
Ширина (мм):: 130
Височина (мм):: 200
Дебелина (мм):: 30

Съдържание: "В лабиринта"; "Среща на силите". Стефан Дичев е български писател. Първото му произведение е историческия роман "За свободата" (1954-1956), излязъл в две части. Творчеството на писателя в онези тоталитарно-комунистически времена има за фокус философско-екзистенциално преосмисляне на историческите събития посредством илюстративно-приключенски четива, понеже цензурата над свободата на словото от страна на управляващата по това време България БКП е желязна. В "За свободата" Дичев експериментира с модела на романа-епопея, съчетавайки особеностите на историко-документалната хроника с полифонично-плуралистичната визия на повествованието. По този начин, изключително елегантно, писателят успява да промуши представянето на няколко гледни точки, а за собствената си оценка запазва координиращо-обобщаваща функция. Белетристът постига определен успех в майсторското панорамно отразяване на епохата преди Освобождението и проникновено пресъздава художествено образите на най-значимите български исторически фигури от този период като Георги Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Христо Иванов-Големия, Найден Геров, Иванчо Хаджипенчович и други. Следвайки примера на Емилиян Станев, писателят свива обема на интерпретираните исторически факти и събития, успявайки да създаде кондензирани и увлекателни за четящия ги творби, с психологически акцент насочен към вътрешния свят, мислите и чувствата на героите, пресъздавайки по този начин в духа на руската класика изключително реално художествените образи на най-видните ни възрожденци и борци за националната кауза. В своето преситено с историзъм творчество, писателят Стефан Дичев отива и твърде далеч за годините си с "Неуловимият", приключенски роман в стила на Емилио Салгари, с който предизвиква обществен скандал (впоследствие филмиран от Вили Цанков). Произведения на Стефан Дичев са превеждани на английски, немски, руски, испански, френски, италиански, полски, чешки, словашки и други езици. След десетоноемврийския преврат, Стефан Дичев, подобно на Яна Язова, се захваща със своя Magnum opus - трилогията "Завоевателят на миражите", която не успява да довърши, посветена на Александър Македонски, единственият успешен завоевател на индоевропейския свят в историята. Стефан Дичев умира пишейки третата част на своята трилогия, с която подобно на своя главен герой не успява да развърже "гордиевия възел" в българската история - Македония. Безспорно най-известното произведение на Стефан Дичев си остава екранизирания му роман "Пътят към София" (тоест пътят към мъдростта, понеже днешната българска столица носи това старогръцко име - виж и Via Dolorosa), чиято екранизация е посветена на вековния юбилей от възстановяването на българската държава.

Ключови думи: Бълкаска историческа проза, Дичев, роман, В лабиринта. Среща на силите