Тази книга у нас пък и в другите страни е известна преди всичко като детска литература. Така официалната културна общественост на Англия съзнателно си отмъстила на Суифт, задето я бе разобличил и подиграл. След преработката за деца, а не в пълния си текст, книгата не е преследвана, а е извадено гневното и опасно жило, както казва по тоя повод големият английски писател Киплинг.
Романът "Пътешествията на Гъливер" е написан в началото на 18 век, но въпреки многобройните си издания от тогава насам не спира да ни изненадва с откритията, обществено-политическите прозрения и социални пророчества, които авторът е втъкал в сюжета, образите и ситуациите. Идеята за написването на книга, която да осмее прекомерната наукообразност на съвремието, се ражда през 1713 г., когато една вечер Джонатан Суифт и приятелите му Александър Поуп и Джон Арбътнот спорят за великото и незначителното, гигантското и дребното. 46-годишният вече утвърден публицист изтъква пред другарите си аргумента, че нищо в света не е голямо или малко, ако не бъде сравнено с нещо друго. Именно така съзрява идеята за "Пътешествията на Гъливер" - първият истински роман на Суифт, първото му задълбочено "гмуркане" в света на художествената проза.

Книгата е оформена в четири части, на първите две от които литературните критици лекомислено слагат етикета "детска литература". За третата и четвъртата нещата стоят по-иначе: там никой не се осмелява да отрече или омаловажи силата и мащаба на сатиричното изображение. Даже повечето от маститите й съвременни тълкуватели със страхопочитание се измъкват с баналната вече фраза, че "Гъливер" е може би най-недооценената класическа творба в английската литература.