Развалините на Елада

Гръцката цивилизация

Радослав Донов

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Отлично
Забележка:: Нова.
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Арго
Град на издаване:: София
Година:: 1999 г.
Език:: Български
Страници:: 387
Корици:: Меки
Категория:: История и археология
Тегло (гр.):: 425
Ширина (мм):: 150
Височина (мм):: 210
Дебелина (мм):: 20
ISBN:: 9549919013

„Когато става въпрос за съкровищницата на гръцкото наследство, необходимо е подходът към нея да бъде особено внимателен както заради достойнствата, така и поради фрагментарния характер на повечето от оцелелите компоненти. Това състояние е неизбежен резултат от действието на разрушителни фактори с политическа, идео¬логическа и религиозна мотивация, плод на фанатизъм и невежество, които в качеството на исторически обстоятелства винаги са съпътствали развитието на човешката цивилизация. През 1687 г. от н.е. по време на военните действия между Венеция и Османската империя пряко попадение на снаряд взривило великолепната сграда на Партенона върху Атинския акропол, превърната от турските власти в барутен арсенал. Днес нейните развалини будят искрено възхищение. Един от най-прочутите антични ваятели е Фидий (ок. 500 - ок. 430 г.), работил във времето на гръцкия класически разцвет. От неговите хризоелефантни творби - "Атина Партенос" и "Зевс Олимпийски", както и от бронзовозлатната "Атина Промахос", заедно с многобройните им умалени копия от по-късни епохи е останал споменът за тяхната слава. На нея принадлежат и запазените детайли от пластиката на Партенона, които днес красят световните музеи и сви-детелстват за високото изкуство на Фидиевата школа. Единствената оцеляла оригинална творба на Праксител, работил между 370 и 340 г., е "Хермес с малкия Дионис", като подобна участ има и творчеството на изключително продуктивния скулптор Лизип (ок. 370 - ок. 300 г.) - автор на около 1500 статуи. Сега те са представени от няколкото запазени копия, между които "Апоксио- мен" и известната портретна глава на Александър Велики. Голяма част от особено ценното философско наследство на Елада е във фрагментарно състояние. Това изцяло се отнася за периода преди Платон (427 - 347 г.) с такива изтъкнати представители на нау¬ката, като философа-енциклопедист Хераклит (ок. 544 - ок. 483 г.) и съоснователя на атомистиката Демокрит (460 - ок. 370 г.) - автор на около 70 съчинения. А от философското творчество на техния елинистически приемник Епикур (341 - 270 г.), съдържало над 300 трактата, са оцелели 3 писма и два късни сборника с негови сентенции. В областта на литературата големият класически драматург Софокъл (496 - 406 г.) е създал 123 пиеси, от които са запазени 7 трагедии и част от една сатирична драма. Толкова са и оцелелите творби от 90-те произведения на поета Есхил (525 - 456 г.). Творчеството на комедиографа Аристофан (ок. 450 - ок. 380 г.) е съдържало 44 пиеси, с останали от тях 11. Известният логограф и оратор Лизий (ок. 445 - ок. 380 г.) е автор на 233 речи, от които изцяло са запазени 31... Силата на реалностите обезсмисля въпроси като този, дали оцелялата част от наследството на Елада е най-стойностната, защото тя също е реалност, а нейните послания са достатъчно категорични. Доказателство за което е и мраморната фигура на Нике от Олимпия - творба от времето на зрялата гръцка класика. Осакатена до неузнаваемост, но въпреки това запазила силата на своето въздействие, тя идва, за да възвести победата. Без съмнение - победата на красотата. В този смисъл нейната съдба е съдбата на стара Елада, съдбата на цивилизацията.”

Ключови думи: Р.Донов, Елада, гръцка цивилизация