Старите моряци

Две истории от пристанищните кейове на Байа

Жоржи Амаду

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Много добро
Забележка:: Има печат на книжарница и леки бележки по корицата от времето.
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Държавно издателство - Варна
Град на издаване:: Варна
Година:: 1972 г.
Език:: Български
Страници:: 313
Корици:: Меки
Преводач:: от португалски Тодор Ценков
Художник:: Иван Кенаров
Категория:: Чужда проза
Тегло (гр.):: 286
Формат:: 59/84/16
Ширина (мм):: 140
Височина (мм):: 195
Дебелина (мм):: 15

Жоржи Леал Амаду ди Фария, бразилски писател и общественик, е роден във ферма в село Фарадаш, сега част от град Итабуна, щата Баия. Син на плантатор. Майка му Еулалия Леал е с индианска кръв. Пише от 14-годишен. Дебютира на 19 години с романа „Земята на карнавала” (1931), последван от „Какао” (1933), който е конфискуван и изгарян. Свързва се с комунистическата партия като студент във факултета по право в университета на Рио де Жанейро. Дипломира се като юрист, но предпочита да се занимава обществена дейност и литературен труд. Активен деец на Бразилската комунистическа партия. Подложен на преследвания, арестуван (1936), книгите му са забранени в Бразилия (до 1943) и Португалия. Успехът на „Жубиаб. Живее в изгнание в Аржентина и Уругвай (1941-1942). Избран за депутат в Националния конгрес от компартията на Бразилия (1946). След забранaта на Бразилската комунистическа партия (1947) живее във Франция (1948- 1950), Чехословакия (1950-1952), пътува до Съветския съюз (1948) и написва книгата „Свят, където цари мир”, претърпяла пет издания. Носител на Сталинска награда „За укрепване на мира между народите” (1951). През този втори период от творчеството си, от края на 50-те г. става един от представителите на магическия реализъм - певец на родната Баия, с тропическата й екзотика и ярко изразено африканско начало в културата. Романите му се отличават с интерес към народните традиции и вкус към живота с всичките му радости. Многократно посещава България, участва в международните писателски срещи за мир през 70-те и 80-те г. у нас. Член на Бразилската литературна академия (1961). Почетен доктор на различни университети в Бразилия, Португалия, Италия, Израел и Франция. През 1984 г. е награден с ордена на Почетния легион (Франция), а през 1986 г. - с Международната награда „Георги Димитров”. 32-та му романа са превеждани на над 50 езика в тираж над 20 милиона, многократно са екранизирани (около 40 филма), в основата са на театрални постановки и радиоспектакли, песни. Умира на 88 г.

Ключови думи: Ж. Амаду, бразилска проза, моряци, Байа