България никога не е имала държавна политика по националния въпрос. За съжаление и днес няма. В резултат еднонационалната ни според конституцията държава е разделена на българи и турци. Последните се преброиха и под строй тръгнаха да изучават новия си майчин език. На много места лозунгът е: "Учете турски, за да можете после да научите и българите!" В печата изобилстват съобщенията за насилствено турцизиране на българското население в Родопите и Пиринска Македония, а секретните полицейски бюлетини - от данни за развети турски знамена в редица български села. Движението за права и свободи става все по-сериозна политическа сила. За по-сигурно от него започнаха да се роят и други турски партии и комитети, които открито поставят въпроса за културна и административна автономия. Изглежда пътят на България наистина ще мине през Босфора и там ще свърши.

Тогава няма да ни трябва национална политика.
От нас ще остане само онази родопска песен, която лети в космоса - най-хубавата и най-българската...