Артър Милър...
Американците го наричат "нашия Ибсен". За разлика от поетичния Тенеси Улиямс, Милър пише пиеси и ги изпълва с герои, с които средностатистическият американец може да се имперсонира.
Роден нюйоркчанин, Артър Милър е едно от трите деца на евреин - производител на женски палта. Голямата депресия удря бизнеса на баща му и той не може да го изпрати в колеж. Милър учи в държавно училище, и то не къде да е, а в квартала на черните - Харлем. За първи път отива на театър на 8 години.

На 17, след като завършва училище, започва да работи - пее за едно малко радио, работи като шофьор на камион, както и в сервиз за коли, където за първи път се сблъсква с антисемитизма. След като си събира пари и печели стипендия, учи журналистика в Мичиганския университет, където пише няколко пиеси и редактира студентския вестник. След дипломирането си Милър се връща в Ню Йорк, за да претърпи голям неуспех с първата си поставена пиеса – "Човекът, който имаше голям късмет" (1940).

В следващите години пише романа "Фокус" и пиесата "Всички мои синове" (1947), поставена на Бродуей. Големият успех го застига твърде рано - драматургът получава наградата "Пулицър" още на 33 години за "Смъртта на търговския пътник" (1949), поставена на Бродуей от Елиа Казан. Тази пиеса Милър написва за 6 седмици. Историята на Уили Ломан, човекът, който се саморазрушава с упоритата си вяра в блясъка на американската мечта, си спечелва огромна популярност. Сигурно няма друг по-поставян съвременен драматург. Казват, че всеки час някъде по света започват репетиции на пиеса на Милър...