Цветан Димитров Зангов, български поет, е роден на 12.01. 1933 г. в град Сливен в революционно семейство на текстилци. Баща му е участник в Септемврийското въстание (1923). Завършва прогимназия в родния си град (1947), гимназия в Пловдив (1951). Същата година става инструктор към Окръжния комитет на ДКМС в Пловдив, откъдето е командирован за завеждащ агитация и пропаганда към Околийския комитет на ДКМС в Девин (1951-1952). Работи с изключително чувство за отговорност и става любимец на младежта. През зимата на 1952 г.(той е на 19 год.) снежна буря го заварва в Доспат, а трябвало веднага да се върне в Девин, защото на другия ден бил насрочен пленум, на който той е докладчик. Цяла нощ поетът се бори със снежната стихия, за да не закъснее. На сутринта го откриват полузамръзнал до шосето Пловдив - Девин. С неимоверни усилия участва в пленума, но след това е откаран в болница. 72 комсомолци предлагат кръвта си, за да бъде спасен животът на Зангов, но смъртта ги изпреварва. Цветан Зангов сътрудничи на в. "Работническо дело", "Народна младеж", "Сливенско дело" и др. Посмъртно е издадена книгата му "Завещание. Стихотворения" (1954, 1955, 1958, 1960, 1962).
Ключови думи: Н.Христозов, Цветан Зангов, Сливен, Пловдив, ДКМС, инструктор, агитатор, пропагандист, докладчик, поет, комунист, Девин, Доспад
