Димитър Михалчев

Философ, социолог, общественик

Коста Андреев, Васил Субашки

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Много добро
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: БАН
Град на издаване:: София
Година:: 1975 г.
Език:: Български
Страници:: 324
Корици:: Твърди
Категория:: Мемоари, биографии, писма
Тегло (гр.):: 450
Формат:: 60/84/16
Ширина (мм):: 145
Височина (мм):: 205
Дебелина (мм):: 18

Книгата е пръв опит за цялостното представяне на академик Димитър Михалчев като философ, социолог и общественик. Димитър Георгиев Михалчев е роден на 25 декември 1880 г. (7 януари 1881 г.) в Лозенград. Първоначално учи в родния си град, а средно образование завършва в Одринската българска гимназия "Д-р Петър Берон". В спомените си той пише, че още през 1899 г. като ученик в последния клас на гимназията, когато се интересувал от теоретичните въпроси на марксизма, получавал чрез австрийската поща списанието на Карл Кауцки "Die neue Zeit", чрез което се запознава не само с идеите на Кауцки, но и с тези на Томаш Масарик, с когото по-късно ще поддържа трайна връзка и е сред неговите най-изявени последователи. От 1901 до 1905 г. следва философия във Висшето училище в София. През следването си той се издържа, като работи във в. "Вечерна поща" и сп. "Мисъл" като коректор и като сътрудничи с материали. През студентските си години той се сближава с Григор Василев, с когото остават приятели до края на живота си, а така също и с работещите във "Вечерна поща" Симеон Радев и Никола Милев, която дружба се оказва благотворна и за тримата. По време на Руско-японската война през 1904 г. редакцията на вестника го командирова като кореспондент във Виена, като с кореспонденциите си успява да изпреварва съобщенията на БТА за хода на войната. Тук той има възможност да се запознае и с модерните за времето си философски учения и школи. С препоръките на Пенчо Славейков и проф. Павел Милюков младият учен и неговите ранни творби са забелязани от тогавашния министър на просветата проф. Иван Шишманов и през 1906 г. е изпратен на специализация в Германия, където остава до 1909 г. Той специализира в Берлин, Фрайбург, Мюнхен и Грайфсвалд. Тук работи под прякото ръководство на германския философ Йоханес Ремке и остава негов последовател до края на живота си. През 1909 г. излиза от печат на немски език съчинението му "Философски студии", което бива забелязано веднага от критиката и е прието изключително радушно. От 1910 г. Д. Михалчев е избран за член на Имануел-Кантовото дружество и специализира за една година в Русия, като влиза в тесни връзки с руските философи Николай Лоски, Семьон Франк, Пьотр Струве и др. През 1910 г. е избран и за редовен доцент по систематическа философия в Софийския университет, като започва работата си над друг свой голям труд "Форма и отношение", който е завършен и отпечатан през 1914 г. Като български патриот Михалчев участва в Балканските войни (1912-1913 г.). През войните Михалчев е избран и за член на Българската академия на науките. Като добър познавач на тракийския въпрос и родом от Тракия той е избиран за председател на легалната Тракийска организация в България. Като такъв той влиза в Българската делегация под ръководството на Александър Стамболийски, която подписва Ньойския мирен договор през 1919 г. От 1923 до 1927 г. проф. Михалчев е назначен за пълномощен министър в Прага поради тесните контакти, които има с чешки политически и обществени дейци и особено с председателя на Чехословашката република Томаш Масарик. След 1927 г. се завръща отново в България и продължава научната и преподавателската си дейност в Софийския университет. През периода 1929-1943 г. проф. Д. Михалчев издава едно от най-популярните научни списания в България "Философски преглед", в което привлича като автори не само философи, но и културни дейци, писатели, политици и др. По неговите думи списанието спечелва "необикновено разпространение" в малка България. Темите, по които се пише в него, непрекъснато създават поводи за дискусии сред обществото и в печата. И до днес малко периодични издания могат да се състезават с него или да му съперничат по популярност и по научни качества. След Деветнадесетомайския преврат 1934 г. проф. Димитър Михалчев е назначен за пръв пълномощен министър на България в Съветския съюз, от която длъжност е отзован през 1936 г. Проф. Михалчев не оставя събитията да минават незабелязани покрай него по време на дипломатическата му мисия - от рапортите му могат да се видят неговите прозрения, както за доброто, така и за ставащите по това време политически репресии в СССР. След завръщането му в България той неколкократно е канен да заеме министерски постове в различните кабинети, но винаги отказва. След 9 септември 1944 г. ОФ-правителството го натоварва с мисия до маршал Ф. Толбухин по уговарянето на условията за примирието, като участва и в подписването на примирието в Москва. Тогава е назначен за втори път за пълномощен министър в Съветския съюз, където остава до април 1946 г. Той е един от авторите на проекта за българо-югославско споразумение, но поради твърдостта си, си навлича омразата на Сталин и съветското ръководство. За един период от около три години и половина Михлачев е председател на Българската академия на науките и член на Института по философия и на редица философски институти и дружества в България и чужбина. Своята преподавателска дейност той прекратява през 1947 г. поради пенсионирането му, но продължава да се занимава с научните си изследвания, които не прекъсва до самата си смърт. През 1997 г. излиза и Сборник с част от документалното наследство на големия наш философ, общественик и дипломат, включващ главно негови писма, съхранявани във фондовете на Централен държавен архив (ЦДА), Научния архив на БАН и др. (Анани Стойнев, Димитър Цацов, Цочо Билярски / "Димитър Михалчев - между философията и живота. Документи 1904-1946")