Моята пролет

Стихотворения (Книга 1 - 1933 и Книга 2 - 1938 г. )

Пролетсин Чачановски

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Отлично
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Тилиа
Град на издаване:: София
Година:: 2003 г.
Език:: Български
Страници:: 168
Корици:: Меки
Категория:: Поезия
Тегло (гр.):: 190
Ширина (мм):: 130
Височина (мм):: 200
Дебелина (мм):: 8

Пролетсин ЧАЧАНОВСКИ е детето-чудо през 1932 г. Стиховете му вдъхновяват композитора Добри Христов. На 19 май 1933 г. в детската клиника на Александровската болница издъхва едно единадесетгодишно момченце със странното име Пролетсин... За дарбата му съобщава детското списание "Поточе" на 1 март 1932 г.: "Пролетсин Чачановски е дете на 8 и половина години. Той никога не е ходил на училище, понеже от три години лежи болен на легло. Научил се е сам да чете и пише. В редакцията ни се получиха от него много хубави рисунки, картини, лепени с цветни хартийки, и стихотворения. Ние го поздравяваме и му пожелаваме да напредне все повече и повече. От неговото трудолюбие могат да се поучат и другите деца". След самоубийството през 1979 г. на 17-годишната Петя Дубарова излязоха нейни стихове, писани, когато е била на една възраст с живелия десетилетия преди нея Пролетсин. Драматичната им съдба ги сродява, макар че творбите на момченцето днес са познати само на малцина. Прости, безхитростни, но написани с толкова сърдечно чувство, каквото по-възрастни поети не могат да изразят. И може би щяха да се затрият, ако амбициозният баща на Пролетсин не беше ги издал през 1933 г. със заглавие "Моята пролет"... Проф. д-р Стефан Ватев лекува малкия мъченик. Пак той дава пари за излизането на тънката стихосбирка. Много знаменателни са последните думи от предговора на проф. Ватев: "Мило дете, ти склопи очи много рано, но поезията, която ни остави, нека ти служи за вечен паметник". От Пролетсин остават ярки стихове. Едно от тях - "Мъчител", е достойно за всяка антология на българската детска поезия. А и не само то... Петър ВЕЛИЧКОВ (из книгата "Страсти и скандали в Царска България", 2000 г.)