Измамите на нощта

Джезуалдо Буфалино

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Отлично
Забележка:: Нов, неползван екземпляр.
Наличност:: повече от 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Парадокс
Град на издаване:: София
Година:: 2003 г.
Език:: Български
Страници:: 196
Корици:: Меки
Преводач:: От италиански Никола Иванов
Поредици и библиотеки:: Елит
Категория:: Чужда проза
Ширина (мм):: 110
Височина (мм):: 165
Дебелина (мм):: 17
ISBN:: 9545530650

Хапнаха съвсем малко, почти нищо. Блюдата, макар и по-обилни от обичайното - за това се беше погрижил един усърден надзирател -нагарчаха, всяка хапка пареше като жарава. Известно е, че липсата на апетит е неизменен спътник на прощалните вечери. И тъй като екзекуцията трябваше да стане призори на следния ден, баронът се ядосваше на лицемерието да предлагат на осъдените ненужни лакомства, отравяни най-безскрупулно от мисълта за предстоящата гибел. - Смъртта на гладен стомах не ще е красива - вайкаше се той. - При това по ранина! Когато слънчевите зари те пристрастяват повече... Салимбени го подкрепи с присъщия си поетичен маниер: - Всъщност по залез ще да е по-добре. Полуздрач, ниски облаци, кърмъзени, Виолетови сенки, които те приканват смирено към покой. А така ще си мислим, че най-безогледно ни натирват. Войникът не продума, вперил поглед в обувките си. Бе вдигнал яката на ризата си, сякаш му беше студено. А Нарчизо промълви: - Вечер или заран, каква е разликата? – не се сдържа и се разхлипа. Крепостта е единственото обитаемо място на острова. Казваме остров, а би трябвало да го наречем зъбер. Защото е не друго, а зъбер от туф, източен като огромен нос, на места с трудни за изкачване стръмнини, най-често с отвесни голи стени. От континента го отделя канал, широк колкото обсега на силно зрение. При това, било поради коварството на теченията или ветровете, прекосяването му е трудно за лодка и направо невъзможно за ръцете на плувец; няма случай с беглец, чийто труп да не е намерен обвит с водорасли и наръфан от рибите край скалите на Черния нос. Обиколката на това място възлиза на миля, миля и половина. Тук покълват малко семена, донасяни от вятъра, и то там, където почвата търпи кипарисите и чубрицата. Не пасе и добитък с изключение на кози, даващи малко мляко, и на глутница безпризорни магарета, които се лутат по брега под скалите, а жалостивият им рев се носи в ледените януарски нощи... Закатерите ли се по виещата се пътека, в едната посока погледът обхваща безкрайната морска шир - дипленица от сини вълни чак докъдето я захлупва западният хоризонт; в другата посока, отвъд водния ръкав - земята и едно пристанище, пустееща дъга от ситни къщици, където нито цари оживление, нито се мярка жива душа. Същата пустош е и на небето: само някоя самотна птица, разнасяща тайнствени присъди, прелита между острова и кралството...