Вик от каторгата

Арестувани книги

Йосиф Петров

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Много добро
Забележка:: Здраво книжно тяло, без забележки в текста.
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: БЗНС
Град на издаване:: София
Година:: 1990 г.
Език:: Български
Страници:: 86
Корици:: Меки
Категория:: Мемоари, биографии, писма
Ширина (мм):: 130
Височина (мм):: 200

ЧИТАТЕЛЮ, Мисля, че не ще ти е безинтересно да узнаеш кога, къде и как са създадени тия стихове. Те са сътворени без помощта на молив и хартия в концлагера на остров Персин, край с. Белене, между 1956 и 1959 година. Още в килиите на Държавна сигурност, преди да бъда изпратен в концлагера, аз нахвърлих в главата си стихотворението ’’Клетва”. В лагера го продължих. Създадох го за няколко дни, но после го дообработ-вах и усъвършенствувах повече от седмица. Когато го привърших, няколко дни си го повтарях наум, за да го запаметя незабравимо. По същия начин след него се родиха второ, трето, четвърто. Дълго време си повтарях наум тази първа четворка, докато я запомних трайно. След нея започнах втора, трета. . . докато стигнаха 8 на брой през третата година. И колкото повече ставаха, толкова по-трудно ми беше, защото трябваше ден и нощ да ги повтарям, а същевременно да правя поредното. Това продължи цели три години. През тези години паметта ми не е почивала нито ден. Всичко се извършваше мълчаливо, тайно, упорито. Съдържанието на всяко стихотворение свързвах здраво със заглавието му. Кажа ли си наум заглавието и съдържанието ’’руква” неудържимо. Сутрин в тъмно, когато тръгвахме за работа, докато стигнем до обекта, аз прехвърлях през паметта си няколко стихотворения. При завръщане от работа продължавах. Вечер, преди да заспя, също. Повторя ли последното, веднага започвам пак от първото. И така — цели три години. Случваше се понякога да забравя името на някое стихотворение. Тогава ме обземаше луда тревога. Но ето че изведнъж забравеното име ’’чуква” в паметта ми и аз започвам само това стихотворение да си повтарям няколко десетки пъти, за да не го забравя никога вече. Освен трудността по създаването и запаметяването на стихотворенията изпитвах и голяма мъка, че не можех с никого нищо да споделя, тъй като там не знаеш кой е доносчик и кой не е. Веднъж, като работех в грън-чарницата на лагера, прошепнах едно малко стихотворение на майстора-грънчар. На другия ден ме повика агентът на Държавна сигурност и ме принуди да му напиша стихотворението. Аз, разбира се, му написах само две-три куплетчета, но въпреки това той ме кар-цира за три денонощия. Чувството, че не можеш да споделиш с другарите си създаденото, е втори ад за душата. Доверявах се само на свещеник Хригсто Минчев от Свищов, който беше мълчалив и солид«н човек, а и сам беше писател, автор на няколко драми. В края на третата година стихотворенията станаха 32 и допълнително две поеми. Задържането им в паметта ми създаваше големи трудности. Затова се доверих на едно момче, земеделче от Стара Загора. Казваше се Жельо Елкенов и работеше като зидар на новострояща се затворническа сграда. С него уговорихме един план. Аз трябваше да н амеря начин да запиша стиховете си на отделни хартийки, а той да зазида буркана с хартийките в сградата. Казвах му: ”Ти си млад. Рано или кьс-но ще излезеш. Когато някога времената се променят, ти ще дойдеш тук: и ще извадиш буркана. Аз може да не съм жив тогава! ” Но даде Господ и в края на 1959 г. на групи ни освободиха. При завръщането си вкъщи първата ми работа бе да се освободя от непосилния духовен товар. Свързax стиховете с белите листове хартия и ги погребах под земята...

Ключови думи: поезия, лирика, стихове, стиховорения, нови книги