Разгром

Александър Фадеев

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Добро
Забележка:: Запазена, липсва обложката.
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Държавно военно издателство
Град на издаване:: София
Година:: 1956 г.
Антикварна:: Да
Език:: Български
Страници:: 208
Корици:: Твърди
Категория:: Чужда проза
Формат:: 59/92/16

ЗАЩО СЕ САМОУБИ АЛЕКСАНДЪР ФАДЕЕВ? На 13 май 1956 г. в писателското селище Переделкино край Москва пристигат много автомобили – на “Бърза помощ”, на милицията и КГБ. Новината бързо се разпространява: застрелял се бившият генерален секретар на Съюза на писателите Александър Фадеев, автор на романите “Млада гвардия” и “Разгром”. В некролога, издаден от ЦК на партията, който обикаля всички печатни издания в страната, пише: “Фадеев дълги години страдаше от алкохолизъм… В състояние на тежка депресия, след поредната криза, Фадеев се самоуби…” Синът на писателя – Михаил, категорично отрича баща му да е закоравял алкохолик. Понякога, когато писателят имал творчески неуспехи и когато влизал в конфликт със собствената си съвест, той имал запои… Когато починал и му направили аутопсия, станало ясно, че не страда от цироза, нито е открит алкохол в кръвта му. Александър Твардовски не отишъл на погребението. Видели го на гробищата след една година. Той бил пиян, ридаейки прегръщал паметника и обвинявал за смъртта на Фадеев жена му – Ангелина Степанова. Михаил Фадеев посочва, че жените обичали писателя и той споделял любовта им, но не може да си представи, че виновница за смъртта му е майка му, която била водеща актриса в МХАТ. Степанова и Фадеев се срещнали в Париж през 1937 г. След развода с първата си жена Валерия Герасимова, която е братовчедка на Сергей Герасимов, имал роман с актрисата Тамара Аделхайм. Внезапно Александър срещнал нова любов. След като Фадеев и Степанова се срещнали в Париж, заживели заедно. Животът им бил сложен. А. Степанова се отдала повече на театъра и това се отразявало на семейните отношения. Фадеев се примирявал с този “недостатък” на актрисата, а тя му прощавала забежките настрани. Фадеев се запознал с жената на Михаил Булгаков, когато посетил тежко болния писател – на 11 ноември 1939 г. След това визитите станали доста чести… Елена Булгакова имала роман с Фадеев, но той продължил кратко. Фадеев имал любовна връзка още с Маргарита Алигер, която му родила дъщеря – Маша, която също като баща си се самоубила. Ангелина Степанова прощавала изневерите на мъжа си и никога не ги споменавала. Освен това никога не го упрекнала за работата му. Но колегите му го осъждали за това, че заедно с Маршак и Олеша одобрил смъртната присъда на обвиняеми по делото за “антисъветския троцкистки център”; за това че наричал Ахматова и Пастернак “пошлост на съветската литература” и ги клеймил на всички събрания на Съюза на писателите. Повечето от върналите се след реабилитацията през 1956 г. писатели смятали Фадеев за виновен за репресиите. Един от репресираните направо от гарата отишъл на дачата на Фадеев и плюл в лицето му; след две години се самоубил… Фадеев критикувал стихотворенията на А. Ахматова, смятайки, че се бори срещу “антинародното изкуство” и вярвал, че истината е на страната на партията. Но от друга страна, като генерален секретар на Съюза на писателите помогнал на Ахматова да освободи сина си от затвора. Статиите и писмата били подписвани от всички – от Тинянов до Бабел. Михаил Фадеев смята, че баща му е можел да помогне в много редки случаи, тъй като бил само пешка в една голяма игра. Затова като всички заявявал, че обича Сталин и като всички се страхувал за семейството си. Веднъж като редактор в списание “Червена новина” одобрил за публикуване повестта на Платонов “За ползата”. Фадеев подчертал онези редове, които можели да предизвикат недоволство и които трябвало да бъдат премахнати. В коректурата помислили, че Фадеев – точно обратното, е решил да отдели тази мисъл и я отбелязали при печата с по-дебел шрифт. Сталин прочел разказа и до подчертания текст написал “Сволоч”. Извикал Фадеев и му се накарал, както само Сталин можел; писателят излязъл от кабинета бял като платно. Вождът на народа не прочел изцяло “Млада гвардия”, но одобрил писателя за Сталинска премия. След една година гледал филма на Герасимов “Млада гвардия” и бил възмутен, че не видял там ръководната роля на партията. Така се наложило Фадеев да преработи романа. Само семейството му знае какво му коствало това преработване. След смъртта на Сталин и разобличаването на култа към личността А. Фадеев останал изолиран, всички му обърнали гръб… Фадеев искал да поправи грешките си и да демократизира Съюза на писателите, да премахне излишния баласт – “бездарните, дребните, злопаметните хора”. След смъртта на Фадеев обаче в Съюза приемали хора от кол и въже. През есента на 1953 г. той изпратил до Г.Маленков и Н. Хрушчов една след друга три докладни записки за ситуацията в Съюза на писателите. Хрушчов ги прочел и напълно отхвърлил критиката на партийния курс по отношение на съветската литература и посъветвал Фадеев да се лекува, защото подобни мисли могат да се обяснят само с “болезнено състояние”. По това време Фадеев бил отстранен от ръководството на Съюза на писателите. 13 май 1956 г. бил обикновен ден за семейство Фадееви. Всички спали на втория етаж на дачата; сутринта Михаил първи слязъл на закуска. Там вече се били събрали голяма част от домашните… Фадеев също слязъл долу и помолил Михаил да излезе да се разходи, искал момчето да се махне от къщата. Но валял дъжд и Михаил се отказал от разходката. Фадеев се качил горе и скоро се чул някакъв странен звук. Никой не му обърнал внимание. След известно време Михаил се качил да извика баща си на закуска, отворил вратата на спалнята и видял, че баща му лежи мъртъв на леглото; на гърдите му имало огромно петно кръв, а в ръката си държал пистолет. Той се застрелял точно в сърцето. В това време Степанова била на гастроли в чужбина. Фадеев оставил предсмъртно писмо, но не дали никой да го прочете и го скрили в архива на ЦК. Разпространявали се слухове, че в ЦК заповядали да бъде унищожено. През 1990 г. писмото било публикувано в партийния вестник “Гласност”: “До ЦК на КПСС 13 май, 1956 г Переделкино Не виждам възможност да живея повече, тъй като изкуството, на което отдадох живота си, е погубено от самоуверено-невежото ръководство на партията и сега вече това не може да бъде поправено. Най-добрите кадри на литературата, сред които и такива, които царските сатрапи дори не са сънували, физически бяха изтребени или загинаха поради престъпното отношение на властимащите; най-талантливите хора на литературата умряха в ранна възраст; всички останали, които могат малко от малко да създават истински ценности, умряха, не достигнали 40-50 години. Литературата е във властта на неталантливи хора, дребни и злопаметни. Единици от онези, които са запазили в душата си свещения огън, се намират в положението на парии… Нямат никакъв стимул в душата да творят… Животът ми като писател губи всякакъв смисъл и аз с превелика радост, като избавление от това гнусно съществуване, където върху тебе се стоварва подлост, лъжа и клевета, си заминавам от този живот. Последната ми надежда беше, когато исках да кажа това на хората, които управляват държавата, но в продължение на три години, въпреки молбите ми, те дори не могат да ме приемат. Моля да ме погребете до майка ми. Ал. Фадеев” Според Михаил Фадеев неговият баща е талантлив човек, но идеологическите окови му попречили да стане голям писател. Днес Фадеев е почти забравен; в училище книгите му нямат значение.

Ключови думи: Разгром, Александър Фадеев