Формула 1

Тодор Велчев

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Отлично
Забележка:: Незначителни забележки.
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Български писател
Град на издаване:: София
Година:: 1980 г.
Език:: Български
Страници:: 124
Корици:: Меки
Категория:: Българска проза
Формат:: 84/108/32
Ширина (мм):: 130
Височина (мм):: 200
Дебелина (мм):: 7

Тодор Николов Велчев - Тато е роден през 1935 г. в гр. Перник. Корените му са от Ботевградско. Завършва Нахимовско и Морско училище във Варна, където преди това баща му е учил заедно с Никола Вапцаров, а дядо му е служил на торпедоносеца "Дръзки". Биографията му е сложна и драматична. Следва медицина 7 семестъра и докато стигне до писателското поприще упражнява над 20 професии. Бил е работник, миньор, строителен работник, треньор, каскадьор (един от първите у нас – 1957 г.), спасител, помощник-капитан на траулер, директор на продукция, редактор и драматург в БНТ, издига се до заместник-главен редактор на Главна редакция "Телевизионен театър" на БНТ в най-силните ѝ години. Основоположник на културизма в България, експерт на Съюза на българските командоси. През 2000 г., когато е вече на 65, става републикански шампион по силов двубой за ветерани. Постиженията му са 142,5 кг от лег и 200 кг тяга. Удостоен е и с почетния орден на Съюза на българските командоси. Тодор Велчев е носител на Голямата награда "Варна" за маринистика през 1976 г. за сборника си "Фантазия за белите шапки". Носител е и на Националната литературна награда "Николай Хайтов" (2005 г.) и на Наградата "Златен век" на Министерство на културата (2006 г.). Има издадени 12 книги с разкази и есета, една част от тях са преведени в чужбина. Автор е на сборниците: "Фантазия за белите шапки", "Формула 1" (по която има направена телевизионна екранизация), "Щъркели в пламъци", "Сините папагали", "Стрелецо, прицел си", "Лов на гърмящи змии", "Звездният разбойник", "Къща от светлина", "Море без капитани", "Окото на циклона" и др. Самоубива се на 19 септември 2010 г. с личното си оръжие, а последните му думи, записани в малко тефтерче са: "Не искам да съм просяк", "Щастието е състояние на духа", "Обичам ви...".