Мелницата

Карл Гелеруп

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Отлично
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Персей
Град на издаване:: София
Година:: 2015 г.
Език:: Български
Страници:: 384
Корици:: Меки
Категория:: Чужда проза
Ширина (мм):: 130
Височина (мм):: 200

Нобелова награда за литература. За пръв път в превод на български. В дома на мелничаря Якоб Клаусен привлекателната слугиня Лисе се грижи за болната му жена. Забелязвайки какви огнени погледи й хвърля Якоб, хитрата и по селски пресметлива Лисе си поставя за цел след смъртта на съпругата му да стане господарка на мелницата. И тя ще направи всичко, за да го постигне. Подобно на мелничния механизъм тази корист безпощадно завъртва и смачква няколко човешки живота, понасяйки ги във вихър от ревност и страст, престъпление и изкупление. Човек като че ли винаги е обречен на фатална зависимост от незримо присъстващите около нас тайнствени и враждебни сили, символ на които е мелницата. Но може и да има шанс да се избави от този капан, ако пречисти душата си... Това е посланието на този вечнозелен класически роман, излизащ в поредицата "Световна класика" на ИК "Персей" и включен в проект, подкрепен от програма "Творческа Европа" на ЕС. Носителят на Нобелова награда за литература Карл Гелеруп принадлежи към големите датски писатели, развили се под влиянието на литературния историк и критик Георг Брандес. Роден е в семейството на свещеник през 1857 г. в Южна Зеландия, Рохолт. Когато е тригодишен, баща му умира и с майка му се преместват в Копенхаген при братовчед й, който е писател. Първоначално Карл учи теологически науки в университета, но след това започва да посещава лекциите на Георг Брандес. Удостоен е с университетски златен медал за трактата си "Наследственост и морал". По същото време има връзка с омъжена жена - Евгения Хойзингер, която не след дълго се развежда и двамата се оженват. Тя е германка и скоро след това се преместват да живеят в Дрезден, където Гелеруп живее до смъртта си. Започва да пише книгите си на немски език, а след това сам ги превежда на датски. Затова в не по-малка степен творчеството му принадлежи и към немската култура.