Димитър Кенанов - съст.

Старобългарската литература е най-старата славянска литература, която продължава творческото дело на братята Кирил и Методий и се опира на демократичните традиции, създадени от тях.
Тя се твори на български език, който като книжовен език става норма-тивен. С течение на времето, въпреки че се развива, изостава от говоримия, в отделни епохи доста се отдалечава от него, той никога не се чувствува като чужд. Между култов и литературен език, от една страна, и говорим език, от друга, не се отваря дълбока пропаст. Историята на западноевропейската култура показва, че през IХ-Х в. езикът на църквата, на дипломацията, "високата" литература е латинският, достъпен само за високообразования човек, а народите говорят своите родни езици. В румънските княжества през ХV-ХVII в, църковният и книжовният език е среднобългарският, а народът си служи със съвсем различен неславянски език. Следователно в езиково отношение старобългарската литература е една от най-демократичните средновековни литератури в Европа. В своето многовековно развитие от последната четвърт на IX в. до нейния залез тя е поставена на народностни езикови основи.