Странният чародей

Стихове, манифести, писма, спомени

Витезслав Незвал

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Много добро
Забележка:: Здраво книжно тяло. Без забележки в текста. Позахабена обложка.
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Народна култура
Град на издаване:: София
Година:: 1990 г.
Език:: Български
Страници:: 272
Корици:: Твърди
Категория:: Чужда проза
Ширина (мм):: 140
Височина (мм):: 200

ИЗ „ПОЕЗИЯТА Е МАГИЧЕСКО ОГЛЕДАЛО“ Поезията не е светът. Поезията е човекът. Поезията не е пушка, а онова, което тя брани. Поезията е цялото тайнствено сродяване с живота, заради което живеем, което защищаваме и за което се жертвуваме. Поезията, тази тайна на човека, тази тайна на човешкото, този тайнствен интерес към безполезните и измамни неща, поезията, това най-висше увлечение по живота. Извън жаждата за злато, разкош, за притежание на вещи и представата за собственост човекът притежава тайнствената способност на детето, за което камъчето въплъщава всички чудеса, за което невъзможното става възможно, за което забраненото е позволено, грозното е красиво, ценното — непотребно, престъпното — невинно, за което всичко е божествено като в първия ден на творението. Поезията е обновяване на тази прачовешка способност, в която, обяздени и прогонени от невидимите кътчета на човешкия дух, прекрачват явленията на този свят: столове, чадъри, прозорци, очи, шапки, всичко, което можем да си представим с наивността на детето. Пристъпват на сцената, за да ни очароват, за да изпълнят отколешните и като че ли забравени, но все пак дълбоки и древни човешки копнежи. А какво огледало е люспата слюда, над която се навежда детето, за да види как насреща изскача конят от неговата мечта. Тази люспица слюда е магическо огледало. Магическото огледало, което ни гледа, отначало замъглено от облачета, но внезапно съживено от странна светлина. Откъде е тази светлина? Не е ли светлина от отвъдния свят? Ах, тази светлина сме самите ние, самите ние, така дълго останали невидими, така дълго заточени в себе си — а сега изведнъж освободени, излезли от себе си на една безкрайна сцена. Поезията е магическо огледало! Бележките са в края на книгата. — Б. р.

Ключови думи: чужда проза, литература, преводна литература, класически произведения, приключенска литература, чешка литература