Да, ама не!

Октомври 1994-юни 1996

Петко Бочаров

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Много добро
Забележка:: Здраво книжно тяло. Без забележки в текста. Позахабени корици.
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Самиздат
Град на издаване:: София
Година:: 1996 г.
Език:: Български
Страници:: 159
Корици:: Меки
Категория:: Публицистика, документалистика
Ширина (мм):: 130
Височина (мм):: 200

Радио Свободна Европа - Студио България - 19 октомври 1994 Предсрочните избори са вече факт. Само след два месеца насроченото за неделния ден преди,Коледа гласуване ще даде отговор на една огромна въпросителна - а именно като що за държава ще бъде България оттук нататък. Цели пет години въпреки всички приказки и уверения, че народът ни е тръгнал към демокрация и пазарно стопанство, нищо съществено на практика не бе постигнато. Така наречената командно-административна система получи драскотини nò повърхността, но отдолу червенината й остана непокътната. Нито селянинът стана собственик на земята си, нита индустрията премина в частни ръце. Немощни наченки на средна класа и толкоз. И на йота не се оттегли държавата от господстващата си роля в обществения живот. Цензурата, и което е по-лошо - автоцензурата и до днес сковават свободата на словото в т. нар. национални електронни медии. Предстоящите избори ще са толкова ключови, защото ще поведат България по един от три възможни пътя. Единият е противостоящите си сили да продължат както досега да се неутрализират взаимно и страната ни да не е в състояние да направи и крачка напред, което за нацията ни ще е равносилно на парализа. Другият път е на бившата комунистическа партия, която говори за „нов модел на прехода“. Какво обаче трябва да се разбира под този „нов модел“, никому не е ясно. Може би когато най-сетне програмата на БСП бъде направена обществено достояние, ще разберем за какво става дума. Няма обаче комунистическа партия, както ще и да се е преименувала, която да ратува за свободата на отделния човек и да забравя колективизма, чрез който налага диктатура. Никакви измишльотини от рода на „демократичен социализъм“ или „социална демокрация“, дошли сега да заместят „демократичния централизъм“ и „реалния социализъм“, не могат да скрият тази основна истина и тъкмо тя показва, че „новият модел“ на БСП ще бъде всичко друго, но не и смяна на системата. Третият път е да се смени изцяло и издъно комунистическата система с всичките й остатъци и израстъци, за да се приобщи най-после страната ни към цивилизования свят. Това е пътят на демократичните политически сили. СДС винаги е настоявал за цялостна смяна на системата, тъй че когато програмата му бъде публикувана, тя повече от сигурно ще сочи този трети възможен път. Ние, избирателите, имаме право да правим свой анализ на политическата обстановка, да се надяваме или страхуваме от изхода на гласуването. С БСП нещата са ясни. Там искат „нов модел“ и го искат всички. Казват, че имало разногласия. Може. Но заради властта те са зад кулисите. Като сплотена сила БСП има предимство и демократичните сили биха могли да го преодолеят.....

Ключови думи: коментари, вестници, списания, книги, статии