Tracklist/
A1 Woman From Tokyo 5:50
A2 Mary Long 4:25
A3 Super Trouper 2:56
A4 Smooth Dancer 4:10
B1 Rat Bat Blue 5:23
B2 Place In Line 6:31
B3 Our Lady 5:12



"Who Do We Think We Are" е седмият студиен албум на английската рок група Deep Purple, издаден на 12 януари 1973 г. в САЩ и през февруари 1973 г. във Великобритания. Това е последният албум на Deep Purple всъстава Mark II с вокалиста Иън Гилън и басиста Роджър Глоувър до 1984 г. "Perfect Strangers" .

В музикално отношение албумът показва тенденция към по - блус звук, като дори включва скат вокал . Въпреки че продукцията и поведението на групата след издаването ѝ показват, че групата е в смут, като фронтменът Гилън отбелязва, че "всички сме имали сериозни заболявания" и сме чувствали значителна умора, албумът има търговски успех. Deep Purple стават най-продаваният изпълнител в САЩ през 1973 г. Албумът включва енергичния хардрок сингъл "Woman from Tokyo", който макар и рядко да е свирен на концерти през 70-те години на миналия век, ще се превърне в основен елемент на живо след събирането на групата през 1984 г. нататък.


Дийп Пърпъл" (на английски: Deep Purple) е английска рок група, създадена в Хартфордшър през 1968 г. Те са едни от пионерите в хевиметъла и модерния хардрок, [2] въпреки че музикалният им подход се променя през годините. Първоначално формирана, като прогресив рок група, "Дийп Пърпъл" променят звука си към хардрок през 1970 г. Заедно с "Лед Зепелин" и "Блек Сабат" те са "нечестивата троица на британската хардрок и хевиметъл музика до средата на 70-те."[4] Те са включени през 1975 г. в Книгата на Световните рекорди на Гинес "като най-шумната група в света" с концерта си в "Рейнбоу Театър" в Лондон през 1972 г., освен това "Дийп Пърпъл" имат продадени около 100 милиона аудио записи по целия свят, включително осем милиона сертифицирани в САЩ.

Групата преминава през много промени в състава си, заедно с осем годишно прекъсване (1976 - 1984). В периода 1968 - 1976 г. различните състави са определени като I, II, III и IV.[8][9] Техният втори и най-успешен състав включва Иън Гилън (вокали), Джон Лорд (орган), Роджър Глоувър (бас), Иън Пейс (барабани) и Ричи Блекмор (китара). Този състав е активен в годините от 1969 - 1973, като се възражда от 1984 до 1989 г. и отново през 1992 до 1993 г. Групата постига по-скромни успехи в периодите между годните 1968 - 1969 с Род Евънс (вокали) и Ник Симпър (бас, задни вокали); 1974 - 1976 (Томи Боулин заменя Блекмор през 1975 г.), Дейвид Ковърдейл (вокали) и Глен Хюз (бас, вокали) а през 1989 - 1992 г. в състава е и Джо Лин Търнър (вокал). Съставът на "Дийп Пърпъл" (с участието на Иън Гилън и китаристът Стийв Морз) е много по-стабилен през последните години, въпреки оттеглянето на Джон Лорд през 2002 г. (заменен от Дон Еъри). Единственият оригинален член на групата, който все още е част от нея е Иън Пейс.

"Дийп Пърпъл" са класирани на 22 място при най-добрите хардрок групи от "Ви Ейч Уан", ] а в анкета на британската радиостанция "Планет Рок" са пети сред "най-влиятелните групи в музиката." Групата също така получава Световни музикални награди през 2008 г. в категорията "Легенди". През 2016 г. "Дийп Пърпъл" официално стават част и в Залата на славата на рокендрола.