Tracklist/
A1 Comin' Home
Written-By - Coverdale*, Paice*, Bolin*
3:52
A2 Lady Luck
Written-By - Coverdale*, Cook*
2:45
A3 Gettin' Tighter
Written-By - Hughes*, Bolin*
3:36
A4 Dealer
Written-By - Coverdale*, Bolin*
3:49
A5 I Need Love
Written-By - Coverdale*, Bolin*
4:22
B1 Drifter
Written-By - Coverdale*, Bolin*
4:01
B2 Love Child
Written-By - Coverdale*, Bolin*
3:05
This Time Around / Owed To 'G' (Instrumental) (6:07)
B3a This Time Around
Performer [All Instruments] - Jon Lord
Written-By - Hughes*, Lord*
B3b Owed To 'G' (Instrumental)
Written-By - Bolin*
B4 You Keep On Moving
Written-By - Coverdale*, Hughes*
5:18



"Come Taste the Band" е десетият студиен албум на английската рок група Deep Purple, издаден на 7 ноември 1975 г. Той е копродуциран и проектиран от групата и дългогодишния им сътрудник Мартин Бърч . В музикално отношение албумът показва по-силни фънк влияния от предишните им албуми.

Това е последният студиен албум на Deep Purple преди първоначалното им разпадане през 1976 г. и следователно единственият студиен албум на групата в състава Mark IV с Томи Болин на китара, и последният от три албума, в които участват Дейвид Ковърдейл на водещи вокали и Глен Хюз на бас китара/вокали. Това е и единственият студиен албум на групата, в който не участват нито вокалистът Иън Гилън, нито китаристът Ричи Блекмор, като във всеки друг албум участват поне един от двамата.

"Come Taste the Band" е комерсиално по-малко успешен от предишните албуми на Deep Purple и е сред най-слабо класираните на американския пазар в сравнение с албумите на групата от 70-те години на миналия век. Във Великобритания албумът достигна 19-то място, а в САЩ достигна 43-то. Въпреки това, получи благоприятни отзиви, а стилистичното обновление на групата беше похвалено. Репутацията на албума е смесена. Членовете на Mark IV поставиха под въпрос до каква степен този състав може да се нарече Deep Purple.

Дийп Пърпъл" (на английски: Deep Purple) е английска рок група, създадена в Хартфордшър през 1968 г. Те са едни от пионерите в хевиметъла и модерния хардрок, [2] въпреки че музикалният им подход се променя през годините. Първоначално формирана, като прогресив рок група, "Дийп Пърпъл" променят звука си към хардрок през 1970 г. Заедно с "Лед Зепелин" и "Блек Сабат" те са "нечестивата троица на британската хардрок и хевиметъл музика до средата на 70-те."[4] Те са включени през 1975 г. в Книгата на Световните рекорди на Гинес "като най-шумната група в света" с концерта си в "Рейнбоу Театър" в Лондон през 1972 г., освен това "Дийп Пърпъл" имат продадени около 100 милиона аудио записи по целия свят, включително осем милиона сертифицирани в САЩ.

Групата преминава през много промени в състава си, заедно с осем годишно прекъсване (1976 - 1984). В периода 1968 - 1976 г. различните състави са определени като I, II, III и IV.[8][9] Техният втори и най-успешен състав включва Иън Гилън (вокали), Джон Лорд (орган), Роджър Глоувър (бас), Иън Пейс (барабани) и Ричи Блекмор (китара). Този състав е активен в годините от 1969 - 1973, като се възражда от 1984 до 1989 г. и отново през 1992 до 1993 г. Групата постига по-скромни успехи в периодите между годните 1968 - 1969 с Род Евънс (вокали) и Ник Симпър (бас, задни вокали); 1974 - 1976 (Томи Боулин заменя Блекмор през 1975 г.), Дейвид Ковърдейл (вокали) и Глен Хюз (бас, вокали) а през 1989 - 1992 г. в състава е и Джо Лин Търнър (вокал). Съставът на "Дийп Пърпъл" (с участието на Иън Гилън и китаристът Стийв Морз) е много по-стабилен през последните години, въпреки оттеглянето на Джон Лорд през 2002 г. (заменен от Дон Еъри). Единственият оригинален член на групата, който все още е част от нея е Иън Пейс.

"Дийп Пърпъл" са класирани на 22 място при най-добрите хардрок групи от "Ви Ейч Уан", ] а в анкета на британската радиостанция "Планет Рок" са пети сред "най-влиятелните групи в музиката." Групата също така получава Световни музикални награди през 2008 г. в категорията "Легенди". През 2016 г. "Дийп Пърпъл" официално стават част и в Залата на славата на рокендрола.