Tracklist/
A1 Burn 7:32
A2 Mistreated (Interpolating Rock Me Baby) 11:40
A3 Lady Double Dealer 4:15
B1 You Fool No One 16:42
B2 Stormbringer 5:38


"Made in Europe" е концертен албум на Deep Purple от 1976 г., издаден на последните дати на концертите през април 1975 г., преди Ричи Блекмор да напусне групата. Издаден е през ноември 1976 г., след като групата се разпада. Това е третият концертен албум на групата. Те се опитват да постигнат същия успех, както с "Made in Japan" от 1972 г., откъдето идва и заглавието, но той не се представя толкова добре комерсиално.

"Made in Europe" включва песни, записани на концерт на 4 април в Грац, Австрия, 5 април в Саарбрюкен, Германия, и 7 април 1975 г. в Palais des Sports в Париж, Франция, с мобилното студио на Rolling Stones . Според бележките към обложката на Mk: The Final Concerts обаче, материалът, включен в "Made in Europe", е до голяма степен от концерта в Саарбрюкен. Твърди се, че албумът е претърпял обширно студийно редактиране и/или е бил наложен шум от тълпата и аплодисменти. Със сигурност има

Песните в албума са от албумите "Burn" и "Stormbringer" на "Deep Purple".

"Дийп Пърпъл" (на английски: Deep Purple) е английска рок група, създадена в Хартфордшър през 1968 г. Те са едни от пионерите в хевиметъла и модерния хардрок, [2] въпреки че музикалният им подход се променя през годините. Първоначално формирана, като прогресив рок група, "Дийп Пърпъл" променят звука си към хардрок през 1970 г. Заедно с "Лед Зепелин" и "Блек Сабат" те са "нечестивата троица на британската хардрок и хевиметъл музика до средата на 70-те."[4] Те са включени през 1975 г. в Книгата на Световните рекорди на Гинес "като най-шумната група в света" с концерта си в "Рейнбоу Театър" в Лондон през 1972 г., освен това "Дийп Пърпъл" имат продадени около 100 милиона аудио записи по целия свят, включително осем милиона сертифицирани в САЩ.

Групата преминава през много промени в състава си, заедно с осем годишно прекъсване (1976 - 1984). В периода 1968 - 1976 г. различните състави са определени като I, II, III и IV.[8][9] Техният втори и най-успешен състав включва Иън Гилън (вокали), Джон Лорд (орган), Роджър Глоувър (бас), Иън Пейс (барабани) и Ричи Блекмор (китара). Този състав е активен в годините от 1969 - 1973, като се възражда от 1984 до 1989 г. и отново през 1992 до 1993 г. Групата постига по-скромни успехи в периодите между годните 1968 - 1969 с Род Евънс (вокали) и Ник Симпър (бас, задни вокали); 1974 - 1976 (Томи Боулин заменя Блекмор през 1975 г.), Дейвид Ковърдейл (вокали) и Глен Хюз (бас, вокали) а през 1989 - 1992 г. в състава е и Джо Лин Търнър (вокал). Съставът на "Дийп Пърпъл" (с участието на Иън Гилън и китаристът Стийв Морз) е много по-стабилен през последните години, въпреки оттеглянето на Джон Лорд през 2002 г. (заменен от Дон Еъри). Единственият оригинален член на групата, който все още е част от нея е Иън Пейс.

"Дийп Пърпъл" са класирани на 22 място при най-добрите хардрок групи от "Ви Ейч Уан", ] а в анкета на британската радиостанция "Планет Рок" са пети сред "най-влиятелните групи в музиката." Групата също така получава Световни музикални награди през 2008 г. в категорията "Легенди". През 2016 г. "Дийп Пърпъл" официално стават част и в Залата на славата на рокендрола.