Страница от полско списание.

Флавия Фортунато (Козенца, 16 март 1964), е италианска певица,
телевизионна и радиоводеща.
След известен опит като телевизионна и радиоводеща, през 1982
година Флавия дебютира като певица на конкурс за нови гласове. Същата
година сключва договор с музикалната компания Yep, към която издава
първия си сингъл - Delirio (Делириум). Истинският дебют на бъдещата
певица в италианската музикална панорама е едва през 1983, когато
участва за първи път на Музикалния фестивал "Санремо" в категорията
Debuttanti (Дебютанти) с песента Casco blu (Синя каска), с която се
класира на тринайсето място. Веднага след участието и на фестивала е
издадена сингъловата плоча Casco blu/Promessa d'amore (Любовно обещание),
която влиза в класациите на единайсето място. След нея излизат още две
плочи - L'amore è/Non piangerò (Любовта е/Няма да плача) и
Rincontrarsi/Se tu vuoi (Срещаме се отново/Ако искаш).
Следващата година отново участва на "Санремо" - този път в
категорията Nuove Proposte (Нови предложения) с песента Aspettami ogni
sera (Очаквай ме всяка вечер), която се класира на трето място.
Компанията Yep след това издава сингъловата плоча Aspettami ogni
sera/Stella di chi (Чия звезда), която се класира на деветнайсето
място в класацията за най-продавани плочи.
Паралелно на певческата си кариера Флавия поставя начало и на
тази като телевизионна водеща на музикални предавания, сред които
Discoteca Festival и Hit parade.
През 1985 година е постоянен гост на първия сезон на предаването
Buona Domenica с водещ Маурицио Костанцо. По-късно същата година издава
плочата C'è una ragione/Come stai (Има причина/Как си).
Година по-късно се връща на сцената на "Аристон" с песента Verso
il 2000 (Към новото хилядолетие), класирайки се на деветнайсето място.
Песента от страна Б на издадената веднага след това плоча е E mi manchi
un po' di più (И ми липсваш все повече), класирала се на двайсет и девето
място. След нея е издадена още една плоча - Nuovo amore mio/Un angelo
(Нова любов моя/Ангел).
През 1987 година Флавия за пореден път взема участие на "Санремо".
Песента тази година е Canto per te (Пея за теб), която стига само до
тринайсето място. След участието и излиза плочата Canto per te/Attimo
blu (Миг в синьо), която достига двайсет и девето място в класациите.
Пее заедно с Марио Балдучи, Силвио Поцоли и Морено Ферара
встъпителната мелодия на предаването Telemike, композирана от Аугусто
Мартели. За турнето си избира за беквокалистка певица, все още недобила
особена популярност - Миета.
1988 година е поредната година, през която Флавия възкачва сцената
на "Аристон" - този път с Una bella canzone (Хубава песен), която се класира
на двайсет и второ място. Задната страна на плочата, в която е включена,
заема песента Anna lo sa (Анна знае), която е издадена като летен сингъл.
Идната година разкрива Флавия като водеща на всекидневното предаване
Buona fortuna estate по Rai Uno. В него представя песента L'inseguimento,
написана за нея от Кристиано Малгольо и Франко Калифано. Същата година
дебютира в театъра в пиесата "Опера за три гроша" на Бертолт Брехт и Курт
Вайл. Спектакълът е подготвен по повод тържественото откриване на театър
"Белини" в Неапол.
Завръща се на малкия екран през 1990 година по Rai Due с трийсет
епизода на Nuovo Cantagiro. Същата година издава албума Piccole danze
(Малки танци) към компанията Fonit Cetra.
През 1991 Флавия е радиоводеща в Rai Radio Uno на предаването
Via Asiago Tenda. По-късно същата година издава албума Le donne chi sono
(Кои са жените), който съдържа песни на автори като Рикардо Кочанте,
Биаджо Антоначи, Гуидо Мора и Маурицио Фабрицио.
1992 бележи завръщането на Флавия на "Санремо" - за шести път участва
на фестивала, този път в дует с Франко Фазано с песента Per niente al
mondo (За нищо на света), с която двамата се класират на седмо място в
крайната класация. Песента жъне успех и е включена в албума Tempo al
tempo на Фазано, наред с още един общ дует - Nei miei pensieri (В мислите ми).