БЕЛЕЖКИ
1. Тук и на някои други места се разграничавам от почитаемия г-н Луйо Брснтано и от неговите трудове, често цитирани по-нататък. Но сега ще направя това бегло, а по-късно - и по същество. Изглежда ми нецелесъобразно да се поставят в една категория толкова различни неща, каквито са плячката и печалбата, получена чрез управление. А още по-малко: да се окачествява като "капиталистически дух" всеки стремеж към печалба на пари. Защото при първия случай се губи преди всичко възможността за уточняване на западноевропейската капиталистическа специфика спрямо всички останали форми, а при втория: прецизността на понятията. В своята книга "философия на парите" Г. Зимел1 също разглежда равностойно "парично стопанство" и "капитализъм" - за съжаление и по същество. В писанията на В. Зомбарт и преди всичко в най-новото издание на сполучливия му труд за капитализма2 спецификата на Запада се откроява съвсем ясно - поне разглеждана откъм избраната от мен гледна точка: рационалната организация на труда. И това се отнася преди всичко до факторите на развитието, които са били действащи в целия свят.

2. Разбира се, това противоречие не би могло да бъде обхванато абсолютно. В рамките на политически ориентирания, а най-вече на арендаторския капитализъм още преди много векове в Средиземноморието, Ориента, Китай и Индия били създадени отделни непрекъснати производства. Воденето на търговските книги - за нас познато твърде откъслечно - би трябвало да е имало "рационален" характер. Именно върху този характер по-късният, политически ориентиран "авантюристичен" капитализъм се свързва със зараждащия се рационален предприемачески капитализъм. Почти едновременно, мотивирани най-вече от политическите и военните сделки, се създават модерните банки - каквито са английските. За тези неща свидетелстват противоречията между Патерсън - един типичен promoter1 - и онези членове на Директорията, които имали решаващ глас за неговото трайно утвърждаване - те много скоро били характеризирани като "пуританските лихвари от Г'расърс Хол" - друго подобно доказателство е банкругирането на таз и солидна банка при създаването на Тихоокеанското дружество. Следователно: макар инапълно свободно, противоречието е налиие. Големите "promoters" и финансисти, също както и - гледано най-общо и с малки изключения - типичните представители на лихварския и политическия капитализъм - евреите - не създали рационална организация на труда. Това било направено от съвършено различни (като тип) хора.

***
СЪДЪРЖАНИЕ

ПРЕДГОВОР................ 5

Част I
ПРОБЛЕМЪТ
1. Вероизповедание и социално разслоение..............21
Бележки................31
2. Духът на капитализма..............35
Бележки................59
3. Лутеровото схващане за професията. Задача на изследването......68
Бележки.........79

Част II
ПРОФЕСИОНАЛНАТА ЕТИКА НА АСКЕТИЧНОТО ПРОТЕСТАНТСТВО
1. Религиозни основи на светския аскетизъм.......... 89
Бележки..................... 136
2. Аскетизъм и капиталистически дух...................... 171
Бележки...................195

БЕЛЕЖКИ НА ПРЕВОДАЧА..............225