Николай Табаков, български писател, е роден през 1956 г. в село Мандрица, Ивайловградско. Завършил е българска филология в Софийски университет "Св. Климент Охридски". Основател и управител на издателска къща Анубис 1990 (удостоена през 2010 със сертификат "Златна книга за принос към развитието на българската култура" от Съвета на европейската научна и културна общност). Член на Съюза на българските писатели. Автор е на:"Да рисуваш по водата", разкази 1991 г. (преведена и издадена на сръбски език - "Crtati po vodi", издателство "SAGA" T.S.T., Белград, 2003 г.); "Изгубеното поколение", роман, 1994 г.; "Малката принцеса", роман за деца, 1998 г.; "Пинокио", роман, 2001 г.; "На всички местоимения", разкази, 2004 г.; "Романът Ес", роман, 2007 г.; "Няма да е все така", 2009 г. - роман, удостоен с престижната литературна награда за роман на 2009 г. на Съюза на българските писатели (преведена и издадена на руски език - "Не все тому быт", издателство "Нонпарель", Москва, 2012 г); "Да", роман, 2011 г. (преведена и издадена на руски език - "Да", издателство "Пророг", 2014 г, сръбски език- "Да", издавачка куча "Klett", Београд, 2013 г. и немски език - "Ia", verlag "Wellhofer/ edition "Andiamo", Mannheim, 2013 г.); "Византия", роман 2013 г. Последният му роман е "Ветровете ни мраморни", издаден през 2017 г. от издателство "Лексикон".
Съдържание:
Велосипедистът Хитлер
Зад витрината
Когато в Университета сервираха нафта
Живот
После
Рафе Клинче
Подлистник за приятели и кучета
Бабини зъби
Семейство
Есенни пътеки
Проклет сезон
Сънища
Брала мома къпини у попови градини
Обич
Нагоре-надолу
Кварталните кучета
Село Весело
Да рисуваш по водата.
"...Седнах на брега и захванах да си чертая с пръчка разни фигури по водата. Скука.
Мислех за онзи старец и ми ставаше все по-чоглаво.
Абе, аз му разправям, че човекът беше Майстор. Ама истински Майстор. А той ми вика да си ебавам мамата.
Ей това е - решиш ли да кажеш на някого нещо хубаво, ама наистина хубаво, примерно, че човек може и да си обича работата, то този някой въобще няма да те чуе. Само ще ти говори за пари. Цялата история приличаше малко на моите рисунки с пръчката по водата. Ти рисуваш нещо, а течението отнася нещото, заличава го... и помен не остава от него..." Н.Т.
Отзив от Бойко Ламбовски
Ключови думи: Нова българска проза, Н.Табаков, 13.11.1956 г., писател, разкази, с. Мандрица, Ивайловград, Димитровград, Видин, Смолян, Враца, София, опит, мъдрост, захлебващ недоимък, издател, прозаик, Учителя, човек, нужди, въпроси, отговор, защо съм жив,
