Румен Стоянов е роден на 29 октомври 1941 г. в с. Драганово, област Велико Търново.[5] Следва в Софийския държавен университет и в Хаванския университет.
Автор на превода на книгата „100 години самота“ на Габриел Гарсия Маркес. В кампанията „Голямото четене“ романът се нарежда на 12 място по предпочитания сред зрителите на БНТ. В интервю за в-к „Новинар“ Стоянов заявява, че след този превод по неизвестни на Стоянов причини не са преотстъпвани авторски права за нови преводи на книги на Маркес.[6] Преводач е и на други испано- и португалоговорещи писатели, сред които Хулио Кортасар, Хорхе Луис Борхес, Алехо Карпентиер, Карлос Друмонд де Андраде, Фернандо Песоа, Висенте Алейсандре и др.
Автор е на многобройни статии, предговори, послеслови и есета. Член е на Съюза на българските писатели и на Съюза на преводачите в България.
Работил е в българското посолство в Бразилия общо десет години (1972 – 1975, 1992 – 1995 и 2001 – 2004)[7].
За книгата „Чака ме светът“ сам казва, че тя „проследява разпространението на Вапцаровата поезия в 15 от испано- и португалоезичните страни и на влиянието ѝ върху техните поети, където 19 поети от 10 страни са му посветили стихотворения“ [8].
В книгата „Борба за език“ Румен Стоянов излага тезата, че с изхвърлянето на Е-двойно (ятовата гласна), предаваща основни диалекти в говора с екането и якането, от българския правопис през 1922 г. и окончателно през 1944 г. се отваря пролука за изкуствено отделяне на македонски език, който според Стоянов е „прогласен от шепа хора, събрани в манастира „Св. Прохор Пчински“, на 2 август 1944 г.“
През 2017 е обявено, че Румен Стоянов е сътрудничил на Първо Главно управление на ДС.[9] Има двама синове, занимаващи се с музика и архитектура.
Ключови думи: Р.Стоянов, 29 октомври 1941 г. (79 г.), с. Драганово, област Велико Търново, поет, писател, преводач, дипломат, професор, първа книга, „Злак“, „Тяга“, „Кърчаг“, „Ракла“, „Прилив“, „Погача“,
