Димитър Иванов Бояджиев (18 май 1880 - 12 юли 1911) е български поет, един от първите майстори на елегията в българската литература, наред с Димчо Дебелянов.
Стихотворения:
Лицето ти...
Уморен
Ще дойде ден
Копнеж
Силует
Аз често пъти...
До вчера
Октави
В самотия
Весело се слънцето усмихва
Поздрав до Беатриче
Покой
Забрава
Бяла нощ
Пантера
Целувки
Трепет
Посърнал цветец
Едничка радост
Смут непонятен
Раздяла
Сонет
Пурпурният запад угасна
Прошка
Испанка (Habanera)
Нощем
Боязън
Измяна
Tempi passati
Нощен блян
Край брега
Самотност
Елегия
Сподавен вик
Вечерен трепет
С дълбока нежност...
Писмо
Утеха
Марсилия
Димитър Бояджиев се самоубива заради тайнствена любима
Ключови думи: Д. Бояджиев, 18 май 1880 г., Пазарджик, сирак, самообразование, руски, френски, преводач, Константин Величков, София, уредник, поет, елекия, загадъчен, Марсилия, 12 юли 1911 г