Стихове

Димитър Бояджиев

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Много добро
Забележка:: Леки следи от времето.
Наличност:: повече от 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Български писател
Град на издаване:: София
Година:: 1996 г.
Език:: Български
Страници:: 134
Корици:: Меки
Художник:: Олга Паскалева
Поредици и библиотеки:: Библиотека за ученика
Категория:: Библиотека за ученика
Тегло (гр.):: 660
Ширина (мм):: 140
Височина (мм):: 240
Дебелина (мм):: 7
ISBN:: 9544431853

Димитър Бояджиев (1880-1911) е роден в Пазарджик. През 1893 баща му внезапно умира и той напуска училище, за да поеме издръжката на седемчленното си семейство. Работи първо в бояджийницата на баща си, а след затварянето й през 1894 - като писар в общината и в адвокатска кантора. Самообразова се, пише стихове в социален дух, участва дейно в обществено-политическия живот на родния си град. През януари 1902 с подкрепата на К. Величков и В. Велчев се премества в София, където работи в Бюрото по печата към Министерството на външните работи и изповеданията. Става уредник на сп. "Летописи" (издавано от К. Величков), където публикува стихове и преводи от руски език - от М. Ю. Лермонтов, И. С. Тургенев, М. Горки, Л. Н. Андреев, И. А. Бунин, Ф. И. Тютчев и др. Сътрудничи и на списанията "Ново време", "Съвременна мисъл", "Слънчоглед", на вестниците "Българан", "Смях" и др. Секретар на Българското генерално консулство в Марсилия (1908-1910). Самоубива се заради несподелена любов. Публикува преводи, дописки и рецензии в левия печат от 1895, а първите му стихове ("Уморен низ беззрачна и зловеща тъмнина се скитам...", "Край пътя бор стърчи усамотен..." и др.) излизат през януари 1901 в сп. "Общо дело". Бояджиев е автор на неголямо по обем творчество, приживе не издава книга, не е писано нищо за него. Но творбите му правят впечатление на българската културна общественост от началото на ХХ в. със своята искреност и изящество на стиха. Дебютира със стихотворения, създадени под влиянието на социалистически идеи ("Ще дойде ден", "Нима да вярвам ощ..." и др.). Но твърде скоро младежката му вяра в постижимостта на социалния идеал за равенство угасва и той измества фокуса на поетическия си поглед към вътрешния си свят, към личностните си колебания и съмнения. Бояджиев е сред създателите на българската психологическа лирика и един от първомайсторите на елегията в българската литература (заедно с Д. Дебелянов), автор на образцови стихотворения в този жанр, като "Писмо", "Елегия", "Сподавен вик", "Марсилия". Поезията му е изповедна, наподобяваща интимен дневник. По емоционалност и интензивност на душевните преживявания тя се родее с поезията на П. К. Яворов и Д. Дебелянов. Основният конфликт в нея е предизвикан от жестокостта на действителността, която задушава всеки порив на нежната и изтънчена душа на лирическия герой (който при Бояджиев е максимално близо до самия автор) към красота и щастие. Дори любовта не е в състояние да потуши този конфликт. В изящната му любовна лирика образът на жената винаги е двойствен, обединяващ в себе си ангелското и демоничното начало ("Нощен блян" и др.). Не успял да намери решение на гнетящите го противоречия и да избяга от страданието, героят примирено приема трагичната си съдба. Затова въпреки болезнената чувствителност на аза, въпреки заложената напрегнатост и конфликтност, лириката на Бояджиев звучи меланхолично, като тих и скръбен стон. Би могла да се определи и като символистична, въпреки че е по-жизнена и предметна от поезията на символистите. Макар и рядко, песимизмът в творчеството на Бояджиев отстъпва пред чувството за радост, надежда и жизнелюбие, източник на което е най-вече природата ("Копнеж", "Пролет" и др.). Той е автор и на няколко хумористични стихотворения, публикувани в сп. "Българан". А през 1909 написва комедията "Сълзи и смях", чийто ръкопис не е открит.