Места на памет. Том 1-2
Пиер Нора
За особеностите на екземпляра

✕

- СъстояниеМного добро
- ЗабележкаПочти отлични.
- НаличностЕкземплярът е продаден.Има налични други екземпляри от същата книга - вижте вдясно или най-долу.
- Задай въпрос относно екземпляра
- Моля, влезте през "Вход", за да зададете въпрос за книгата.Не можете да напишете съобщение, защото екземплярът е продаден. Ако Вие сте го поръчали, можете да напишете съобщение към поръчката.
- Търговец
За изданието
- ИздателствоДом на науките за човека и обществото
- Град на издаванеСофия
- Година2005 г.
- ЕзикБългарски
- Страници1032
- КорициМеки
- Поредици и библиотекиПоредица Актове
- Категория
Под научното ръководство на Ивайло Знеполски
Том I: От Републиката до Нацията
Местата на памет са преди всичко останки. Крайна форма, където е останало съзнание за честване в историята, която го налага, защото го игнорира. Понятието се появява вследствие на деритуализация на нашия свят. Това произвежда, определя, установява, Конструира, постановява, поддържа изкуствено и волево една общност, която е дълбоко устремена в своята трансформация и обновление. В този процес по принцип новото се поставя над бившето, младото над старото, бъдещето над миналото. Музеи, архиви, гробища и колекции, празници, годишнини, договори, протоколи, паметници, светилища, сдружения - това са свидетелства от друга епоха, илюзии за непреходност. Оттук и носталгичният характер на тези благочестиви, патетични и смразяващи начинания.
Местата на памет се раждат и живеят от усещането, че няма спонтанна памет, че трябва да се създадат архиви, да се поддържат годишнини, да се организират чествания, да се произнасят надгробни слова, да се заверяват нотариално документи, защото тези действия не са естествени. Те се изграждат вследствие на тази взаимовръзка: моменти история, изтръгнати от движението на историята, но в последна сметка върнати в него. Това вече не е истински живот, не е и пълна смърт, подобно на мидите от морския бряг, от които се е отдръпнало морето на живата памет.
Пиер Нора
СЪДЪРЖАНИЕ
Пиер Нора
Предговор към българското издание 9
Ивайло Знеполски
Бележка на съставителя 19
Пиер Нора
Предговор към френското издание 23
Пиер Нора
Между паметта и историята. Проблематика на местата Краят на историята-памет Паметта през погледа на историята Местата на памет, друга история
I. РЕПУБЛИКАТА Антоан Прост
Паметниците на загиналите. Републикански, граждански или патриотичен култ?
Издигането на паметниците на загиналите Типология и семиология на паметниците на загиналите Смисъл на церемониите за загиналите във войната Речите по време на честванията
Жан-Мари Гулмо и Ерик Валтер Стогодишнините на Волтер и Русо. Два лампиона на Просвещението 110
Пиер Нора
От Републиката до Нацията 164
II. НАЦИЯТА
.. 4*f. ■ 'v
Пиер Нора
Въведение 179
s Пиер Нора ■
История на Франция ет Лавис. Pietas erga patriam 196
1. История и нация 196 Появата на новата Сорбона 196 Централното място на Лавис 202 Осъществената нация 209
2. Архив и нация 215 Документалната памет 215 Държавната архивистка памет 219 Архивният ефект 224
3. Критическа памет и републиканска нация 231 История на История на Франция 231 Една удостоверена нацйрнална памет 240 Републиканизация на паметта 247
Юджин Уийбър
Френският шестоъгълник 267
Ан-Мари Лъокок
Символика на държавата. Образите на монархията
от първите Валоа до Луи XIV 298
Философия на загадъчните образи 299
Символика на договора 311
Символика на съществуването 326
Символика на действието 332
Андре Шастел
Понятието наследство 352 Църквата и монархията - производителки на спомени 353 Пробуждането: „достойното съхраняване
на шедьоврите на изкуството“ 358 „Трофеите на суеверието“ и тревогите на абат Грегоар 362
Наследството на дворците 366
Развитие и бъдеще на музеите 370
Раждане на „историческите паметници“ 375
Антикварски рай 385
Опазваните сектори и Общият опис 388
Нови измерения 395 Съкровища, наследство, патримониум:
национален фонд и универсализъм 398 Филип Контамин
Да загинеш за отечеството, Х-ХХ век 411
Pro patria morí 411
Дървото на битките f 414
Да загинеш в защита на Франция 420
Да умреш на ложето на честта 427
Отечество, патриот 429
Deo, regí et patriae 432
Огромно е кралството, но не виждаме родина 435
Светите щикове на Франция 439 Политиката, на патриотичното чувство е мъртва 443
Кристоф Шарл Колеж дьо Франс 453
1. История на една представа 455 Непрекъснато творчество 455 Между властта и новата Сорбона 460 Колеж дьо Франс и университетската йерархия 467
2. „Изграден с хора“ 470 Опит за социология 472 Пътищата на успеха 475 Лекциите: от отшелника да месията 483
Пиер Нора Държавните мемоари. От Комин до Дьо Гол 495
Паметта за мемоарите 497
Традициите на една традиция 515
Държавни мемоари, държавна памет 534
Пиер Нора Нацията-памет 570
***************************************************************************************
Том II: От Архива до Емблемата
По принцип едно място на памет предполага наслагване на две категории реалност: една осезаема и доловима, малко или повече материална реалност, вписваща се в пространството, времето, езика, традицията, и една чисто символна реалност, натоварена с история. Това понятие е замислено така, че да обхване едновременно физически и символни обекти на базата на "нещо" общо между тях. Тъкмо в това "нещо" е цялата работа. Всеки го усеща спонтанно и донякъде смътно. Ролята на историка е да анализира това нещо, да разкрие неговия механизъм, да го раздипли на отделни слоеве и пластове, да открои твърдото му ядро, да го разграничи от имитациите и от оптическите илюзии, да го извади наяве, да назове неназовимото. Местонахождението има своето значение, когато става дума за ексхумация, но не то е основното в работата на историка. Важното за него е не да идентифицира определено местонахождение, а да разгърне онова, благодарение на което то се превръща в място на памет. Подходът към един паметник като към място на памет не означава да се задоволим само да проследим неговата история. И така, място на памет е всяка показателна единица от материален или идеен порядък, която волята на хората или въздействието на времето са превърнали в символен елемент от мемориалното наследство на която и да е общност.
Пиер Нора
СЪДЪРЖАНИЕ
Пиер Нора
Как да се пише историята на Франция? 7
1. КОНФЛИКТИ И СПОДЕЛЕНИ ЦЕННОСТИ 37
Пиер Нора
Въведение в проблематиката 39 Жак Жюлиар
Народът 44
1. От Мирабо до Сийес 46
2. От Боналд до Луи Блан 55
3. От. Мишле до Маркс 63
4. Политическа интеграция и социално изключване 72
5. Апогей и упадък 81
Марсел Гоше
Десницата и левицата 97
Революционните парламенти
или погрешният старт 99
Реставрацията — начало на френската парламентарна традиция 108
Ерата на масите: от топографията на
камарите до категориите на идентичността 117
Времето на екстремизмите и признаването на разделението 142
Относно дуалистичната организация на съвременните общества 170
Пиер Нора
Въведение в проблематиката 215
Ноеми Еп
Галантността 220 Жорж, Дюран
Лозата и виното 271
1. Съкровена памет 272
2. Национална памет 283
3. Културна памет 295
Мона Озуф
Свобода, равенство, братство 315 Пиер Нора
Ерата на възпоменанията 375
1. Метаморфоза на възпоменанието 377
2. От националното към наследственото 396
3. Моментът-памет 414
Приложение
431
Том I: От Републиката до Нацията
Местата на памет са преди всичко останки. Крайна форма, където е останало съзнание за честване в историята, която го налага, защото го игнорира. Понятието се появява вследствие на деритуализация на нашия свят. Това произвежда, определя, установява, Конструира, постановява, поддържа изкуствено и волево една общност, която е дълбоко устремена в своята трансформация и обновление. В този процес по принцип новото се поставя над бившето, младото над старото, бъдещето над миналото. Музеи, архиви, гробища и колекции, празници, годишнини, договори, протоколи, паметници, светилища, сдружения - това са свидетелства от друга епоха, илюзии за непреходност. Оттук и носталгичният характер на тези благочестиви, патетични и смразяващи начинания.
Местата на памет се раждат и живеят от усещането, че няма спонтанна памет, че трябва да се създадат архиви, да се поддържат годишнини, да се организират чествания, да се произнасят надгробни слова, да се заверяват нотариално документи, защото тези действия не са естествени. Те се изграждат вследствие на тази взаимовръзка: моменти история, изтръгнати от движението на историята, но в последна сметка върнати в него. Това вече не е истински живот, не е и пълна смърт, подобно на мидите от морския бряг, от които се е отдръпнало морето на живата памет.
Пиер Нора
СЪДЪРЖАНИЕ
Пиер Нора
Предговор към българското издание 9
Ивайло Знеполски
Бележка на съставителя 19
Пиер Нора
Предговор към френското издание 23
Пиер Нора
Между паметта и историята. Проблематика на местата Краят на историята-памет Паметта през погледа на историята Местата на памет, друга история
I. РЕПУБЛИКАТА Антоан Прост
Паметниците на загиналите. Републикански, граждански или патриотичен култ?
Издигането на паметниците на загиналите Типология и семиология на паметниците на загиналите Смисъл на церемониите за загиналите във войната Речите по време на честванията
Жан-Мари Гулмо и Ерик Валтер Стогодишнините на Волтер и Русо. Два лампиона на Просвещението 110
Пиер Нора
От Републиката до Нацията 164
II. НАЦИЯТА
.. 4*f. ■ 'v
Пиер Нора
Въведение 179
s Пиер Нора ■
История на Франция ет Лавис. Pietas erga patriam 196
1. История и нация 196 Появата на новата Сорбона 196 Централното място на Лавис 202 Осъществената нация 209
2. Архив и нация 215 Документалната памет 215 Държавната архивистка памет 219 Архивният ефект 224
3. Критическа памет и републиканска нация 231 История на История на Франция 231 Една удостоверена нацйрнална памет 240 Републиканизация на паметта 247
Юджин Уийбър
Френският шестоъгълник 267
Ан-Мари Лъокок
Символика на държавата. Образите на монархията
от първите Валоа до Луи XIV 298
Философия на загадъчните образи 299
Символика на договора 311
Символика на съществуването 326
Символика на действието 332
Андре Шастел
Понятието наследство 352 Църквата и монархията - производителки на спомени 353 Пробуждането: „достойното съхраняване
на шедьоврите на изкуството“ 358 „Трофеите на суеверието“ и тревогите на абат Грегоар 362
Наследството на дворците 366
Развитие и бъдеще на музеите 370
Раждане на „историческите паметници“ 375
Антикварски рай 385
Опазваните сектори и Общият опис 388
Нови измерения 395 Съкровища, наследство, патримониум:
национален фонд и универсализъм 398 Филип Контамин
Да загинеш за отечеството, Х-ХХ век 411
Pro patria morí 411
Дървото на битките f 414
Да загинеш в защита на Франция 420
Да умреш на ложето на честта 427
Отечество, патриот 429
Deo, regí et patriae 432
Огромно е кралството, но не виждаме родина 435
Светите щикове на Франция 439 Политиката, на патриотичното чувство е мъртва 443
Кристоф Шарл Колеж дьо Франс 453
1. История на една представа 455 Непрекъснато творчество 455 Между властта и новата Сорбона 460 Колеж дьо Франс и университетската йерархия 467
2. „Изграден с хора“ 470 Опит за социология 472 Пътищата на успеха 475 Лекциите: от отшелника да месията 483
Пиер Нора Държавните мемоари. От Комин до Дьо Гол 495
Паметта за мемоарите 497
Традициите на една традиция 515
Държавни мемоари, държавна памет 534
Пиер Нора Нацията-памет 570
***************************************************************************************
Том II: От Архива до Емблемата
По принцип едно място на памет предполага наслагване на две категории реалност: една осезаема и доловима, малко или повече материална реалност, вписваща се в пространството, времето, езика, традицията, и една чисто символна реалност, натоварена с история. Това понятие е замислено така, че да обхване едновременно физически и символни обекти на базата на "нещо" общо между тях. Тъкмо в това "нещо" е цялата работа. Всеки го усеща спонтанно и донякъде смътно. Ролята на историка е да анализира това нещо, да разкрие неговия механизъм, да го раздипли на отделни слоеве и пластове, да открои твърдото му ядро, да го разграничи от имитациите и от оптическите илюзии, да го извади наяве, да назове неназовимото. Местонахождението има своето значение, когато става дума за ексхумация, но не то е основното в работата на историка. Важното за него е не да идентифицира определено местонахождение, а да разгърне онова, благодарение на което то се превръща в място на памет. Подходът към един паметник като към място на памет не означава да се задоволим само да проследим неговата история. И така, място на памет е всяка показателна единица от материален или идеен порядък, която волята на хората или въздействието на времето са превърнали в символен елемент от мемориалното наследство на която и да е общност.
Пиер Нора
СЪДЪРЖАНИЕ
Пиер Нора
Как да се пише историята на Франция? 7
1. КОНФЛИКТИ И СПОДЕЛЕНИ ЦЕННОСТИ 37
Пиер Нора
Въведение в проблематиката 39 Жак Жюлиар
Народът 44
1. От Мирабо до Сийес 46
2. От Боналд до Луи Блан 55
3. От. Мишле до Маркс 63
4. Политическа интеграция и социално изключване 72
5. Апогей и упадък 81
Марсел Гоше
Десницата и левицата 97
Революционните парламенти
или погрешният старт 99
Реставрацията — начало на френската парламентарна традиция 108
Ерата на масите: от топографията на
камарите до категориите на идентичността 117
Времето на екстремизмите и признаването на разделението 142
Относно дуалистичната организация на съвременните общества 170
Пиер Нора
Въведение в проблематиката 215
Ноеми Еп
Галантността 220 Жорж, Дюран
Лозата и виното 271
1. Съкровена памет 272
2. Национална памет 283
3. Културна памет 295
Мона Озуф
Свобода, равенство, братство 315 Пиер Нора
Ерата на възпоменанията 375
1. Метаморфоза на възпоменанието 377
2. От националното към наследственото 396
3. Моментът-памет 414
Приложение
431
Ключови думи:
Пиер Нора, Места на памет