Адъ

Данте Алигиери

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Добро
Забележка:: Следи на времето, неприхванати страници, което е нормално за изданията отпреди 1945г. Добре запазена, чиста, проверена без липси.
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Илия Гологановъ
Град на издаване:: София
Година:: 1938 г.
Антикварна:: Да
Език:: Български
Страници:: 295
Корици:: Меки
Преводач:: Константинъ Величковъ
Категория:: Класика

"Да четеш Данте, е една длъжност; да го прочетеш втори път е една нужда; да проникнеш в него, е признак на величие." Николо Томазео * * * За превода: Константин Величков дълго време не може да намери издател,за своя превод на "Ад" но накрая успява да склони Павел Генадиев, издателя на списание "Художник". "По характер Величков бе един кротък и мил човек, с меки и деликатни обноски, с тихи, приятни и убедителни думи" - по-късно си спомня Генадиев. Ексминистърът ходи в дома на издателя на ул. "Московска" № 31, сяда винаги на вдлъбнатия ъглов диван и с часове пие кафето си, изпълнен с мечти за успеха на своя превод. Величков влага свои средства и се безпокои дали за "Ад" ще се запишат достатъчно абонати. Опасенията му се оправдават - директорите на гимназии отказват да закупят книгата. Подкрепят го само българските офицери. Вместо с превода си да облекчи тежкото си материално положение и да "влезе" в рая, К. Величков изпитва такъв ад от мъки и ядове, че получава нервно разстройство и безсъние... За нещастие в същата 1906 г. Величков е в журито на конкурса за нашенска пиеса, с която да се открие новопостроеният Народен театър. Кирил Христов кандидатства с "Боян магесникът", за която Величков дава отрицателно мнение. Спечелва Антон Страшимиров, и то с две пиеси - "Отвъд" и "Свекърва". Гневният К. Христов си отмъщава на Величков с отрицателна рецензия за превода на "Ад". Продажбата на книгата секва. Величков приема критиката като "мръсна гавра", като незаслужена обида. Година по-късно К. Величков разпродава имуществото си и със семейството си заминава за Гренобъл, Франция, където болен, угнетен и отхвърлен, умира набързо след пристигането си. Ненапразно Вазов при емигрирането на приятеля си Величков ще възкликне отвратен в пресата: "Какво свирепо племе сме! " Противниците му не мирясват и след смъртта му. Почти две години - до пролетта на 1909 г. - те не дават да се пренесат останките на ексминистъра от Гренобъл в София...