Грях

Борис Кольковски

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Много добро
Забележка:: Запазен екземпляр.
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Оникс
Град на издаване:: София
Година:: 1999 г.
Език:: Български
Страници:: 208
Корици:: Меки
Категория:: Българска проза
ISBN:: 9548695030

Сега е време, когато и можещи, и неможещи да пишат се хвърлят в битка с епистолярността, едни да кажат нещо, за което досега не са имали смелост, други да се докажат пред някого, за което пък не са имали качества. Трети продължават инерцията да пишат, защото не могат без заниманието си, което цял живот е крепило духа им. Истинско чудо е, че може да се намери автор, който в не съвсем млада възраст се престрашава да се появи пред четящата публика за първи път, и то със сборник разкази. Мисля, че познавам всички що-годе стойностни книги, излезнали през последните двадесетина години и от млади, и от по-стари автори. Познавам и мнозина автори от Родопския район или родени там, или намерили във вечната Родопа пространство за творческите си пориви. След Николай Хайтов и Станислав Сивриев, струва ми се, няма по-добра книга, написана с такъв запазн, съхранен, неожулен и неанатемосан от грубите ни днешни нрави и цивили зационни фъчкания звучен български език. Оставям настрана темите на разказите в сборника. Макар че за тях може да се пише и говори само с добри думи. Един цял свят вече на път да го избутаме, да го загърбим, да му се надсмеем, е останал в душата на автора скътан, неопипан от ръцете на нашето толкова омесено и духовно необистрено време. Ако трябва да се характеризира тематиката на сборника тя пращи от българщина, от народен дух и свяст, които вече са ни оставили те нас и ние тях. А каква нужда имаме сега от мъдростта, от опита, натрупан в тзи сравнително кратки истории родени и живели в Родопа планина, създ авали българи и опазвали българщината. По всичко личи няма да мине много време и ние ще изпищим от болката, че този свят вече го няма и няма кой да ни го върне. На всичкото отгоре кандидати да го обявят за небългарски, за някакъв друг етнически район, населен от хора с друго етническо съзнание такива мераклии и ненаши, и наши бол... Заедно с този бистър български свят, няма кой да ни върне и спомена, и големината на онези българи, наши деди, които ни оставиха в излишък и морал, и мъжество, толкова недостигащи ни днес. Всеки разказ е натоварен с българска свяст. С преживяно и премълчано. С речено и неизречено. Със скътана и показана сила. Това е едното русло, по което тече потребността от книга като тази на Кольковски. Не зная другото русло дали не е по-важно и от първото. По него иде към нас един забравен и изритан от вестниците и днешните ни книги език, който е толкова родопски, колкото и български. Колцина от днешните ни писатели могат да пишат на този език. Както вече стана дума, мога да отброя двама единият от които е Станислав Сивриев също велик родопчанин и също вече забравен, като самата родопска приказка.... И другият е Хайтов. Сега с най-голямо удоволствие и наслада се уверих, че има и трети познавач на родопския език, и трети сладкодумец... И си мисля, грехота ще е, ако не поживим за поколенията необятната българска душевност, бликаща от книгата. Марко Семов

Ключови думи: Грях, Борис Кольковски