Грях

Борис Кольковски

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Много добро
Забележка:: Леко захабяване от времето.
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Оникс
Град на издаване:: София
Година:: 1999 г.
Език:: Български
Страници:: 207
Корици:: Меки
Категория:: Българска проза
Тегло (гр.):: 750
Ширина (мм):: 140
Височина (мм):: 210
Дебелина (мм):: 10
ISBN:: 9548695030

Можеш ли да кажеш грехът къде е? Правиш нещо уж за добро, пък то лошо излиза. Уж от греха искаш да избягаш, а право към него търчиш. И нашата с хаджи Дима точно тъй стана. Преди години бяхме тръгнали за Филибе и, както му е редът, замръкнахме в Чепеларе. А в Чепеларе - ханът затворен. Да продължим - накъде? Филибе още далече, а тъмно и мирише на дъжд. Тогава се мушнахме в една плевня в самия край на селото. Беше пролет, та плевнището празно - само в едното кюше имаше малко сенце и ние с хаджията право на него. Той нещо мърмори, а мене отвътре кипи. - Мълчи - му викам, че и плевните имат уши. Зер ако се разчуе, резилът ще е голям - само си представи: хаджи Димо и Гого чорбаджи в плевня да спят и то баш в Чепеларе. Нейсе, понагласихме конете и седнахме да ядем. Всичко горе-долу добре, но по едно време откъм селото някакво видело се зададе. Отначало бе дребно, сетне наедря, просветля. Гледам - двамина го носят - мъж и жена, ама хептен един в друг залепени. Та това остави, ама право към плевнята идат. Мен взеха хапките под гърлото да се спират, а хаджията, понеже бе гърбом към тях, яде ли, яде. Бутам го: - Спри бре! Гости ни идат. А той видя ли ги, нали бе човек от мен къде по-шавик, хоп в сеното. А пустото сено - таман за един. Ами аз? Насам ли, натам ли? Хеле гледам едно кошище празно и зор- незор - заврях се под него. Още не бях се наместил и вратата скр-ъ-ъ-ц, скр-ъ-ъ-ц... Влизат ония двамината, ама тъй се гледат, че тръпки от петите ти идат. Дойдоха и нах мен, ала бързо изстинах, оти те право към сеното вървят. Добре, ама жената си е жена... "Немой - вика - в сеното. Помниш ли?... Като игли боде." И постла на дъските нещо като килимче, ама шарено, хубаво - очите занася. Сетне развърза месал с колаци и шишинка тантура. Те седнаха, а мене окото през една дупчица право в тях. Моското - младо, право като върлина, ала хубост не чак дотам. Пък жената - не жена, ами дявол - очите на чекрък се въртят, а снагата й се кърши барабар със смеха. Още неседнали пък тя го пита: - Помниш ли, бре, кога ме бендиса? - Хем го пита, хем се подсмива и му подава шишинка с тантура. А той я изпива с очи и буботи: - Ей там, на чешмьона... Га вдигна харкомите с вода, че като торна... Не женско, ам истинска сорна... Мене кръвто ми зашава... Шава ми и сега...- И се метна към нея, ама тя кльокна встрани, та той са залепи на дъските. Тя уж го вдига и пак със шишинката в ръките. - Пийни - вика - пийни...пийнал по те бендисвам... Пък белким и нещо попиташ. - Ще питам, я. Кажи ти кога ме бендиса? - Я ли? Помниш ли роженското хоро? Тоя ли, оня ли да го води, че никой... Само тупурдия. Тогава ти изрипна отнейде и като извади каракулачишщето - облак искри се извиха. Че като поведе онова ми ти хоро - Рожен цял се разтресе. Хъз, хъз носеше, севдим тогава. Ала сега къде го... - Как къде? Ей го - и замахна щуракът коша да расзече. Как съм рипнал - не зная, само си чувам гласа: - Съсякоха ме, хаджи! Хаджията реве: - Ида, чорбаджи - и се метна към тях целият в сено окичен. Като се посвестихме, какво да видим - колаците небарнати си седят, а от шишинката последните капки изтичат. Колаците ги ядохме цяла нощ, та и за деня имаше даже. Ама колаци да ти види окото - от ония, дето се на тикла пекат и с мед и масло се мажат. Пък шишинката и досега нося за спомен. И колчем си пийна от нея, хем ме е смях, хем ме е страх и най-много грях. Оти голям грях стана тогава.