Крива ли е съдбата

Любен Каравелов

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Много добро
Забележка:: Отчислена от библиотека. Подвързана с твърди корици, почти отлично запазена през годините.
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Издателство на Министерството на народното просвещение
Град на издаване:: София
Година:: 1947 г.
Антикварна:: Да
Език:: Български
Страници:: 160
Корици:: Твърди
Преводач:: Георги Константинов
Художник:: Евгени Поптошев
Категория:: Българска проза

Книгата започва с много ценен предговор на преводача Георги Константинов. * Обкръжен от аурата на авторитетен общественик и книжовник, Каравелов пристига в Белград през 1867 г. и веднага се включва в обществения и книжовния живот и то с творби с местни сюжети и посветени на местни проблеми - нещо, което не е характерно за годините, прекарани в Русия. В Сърбия Каравелов пише на руски публицистични и белетристични произведения със сръбски сюжети, които веднага са публикувани на сръбски. Предполага се, че те са преведени от друг книжовник, който не е познавал добре руски език и е допуснал някои неточности. 4 Първата му сръбска творба е "Крива ли е съдбата", която излиза в новосадското списание "Матица" през 1868 г. на сръбски, а на следващата година - и като отделна книга. От втората част, която може би не е била завършена, е запазен само фрагмент, който няма особена връзка със сюжета на първата част. Както и при другите свои сръбски повести и разкази 5 (с изключение на "Горчива съдба"), авторът не подготвя българско издание. На родния му език творбата излиза след смъртта му. От непубликуваните приживе от автора сръбски повести и разкази на Каравелов "Крива ли е съдбата" най-рано излиза на български и, въпреки повтарящите се критики за прекалено пространни публицистични отклонения и липса на психологизъм, отдавна е възприемана като най-представителната творба на писателя от сръбския му период. "Крива ли е съдбата" се отличава рязко от по-ранните Каравелови белетристични творби не само с разполагането на сюжета в сръбска среда, но и с отдалечаването както от "хайдушките", така и от "битовите" и "социалните" повести и разкази. Моделът, който следва Каравелов, отдавна е установен и това са актуалните по това време в Русия творби на Николай Чернишевски 6 ("Какво да се прави? ") и Александър Островски ("Буря"), статии на Висарион Белински и др. 7 Съзнателното и неприкрито следване на тези образци разкрива стремежа на автора да създаде една амбициозна "идейна" повест, в която героите охотно и пространно излагат своите възгледи за обществото, за градските нрави и на първо място - за съдбата на жената.

Ключови думи: Љубен Каравелов