Клошмерл

Габриел Шевалие

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Много добро
Забележка:: С леки забележки по външната хартиена обложка.
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Христо Г. Данов
Град на издаване:: Пловдив
Година:: 1983 г.
Език:: Български
Страници:: 392
Корици:: Твърди
Преводач:: от френски Георги Куфов
Художник:: Людмил Чехларов
Поредици и библиотеки:: Хумор на народите
Категория:: Хумор и сатира
Ширина (мм):: 130
Височина (мм):: 200
Дебелина (мм):: 23

Смехът — това е, струва ми се, вторият забранен плод, който човекът е откъснал. А понякога той е no-забранен и от първия. Защото няма нищо по-убийствено от смеха. Той е бомба, която може да срине и най-барикадиралия се авторитет. Тираните от всички времена са бягали от смеха като от чума. Ала анекдотите — тези ръчни гранати на обикновените хора, са ги улучвали и през най-дебелите стени на самоизолацията. Това показва, че смехът наистина е най-сериозното нещо на този свят. Не искам да плаша никого, но все пак Езоп не е умрял в леглото си. Имаме всички основания да се съмняваме, че Настрадин ходжа е стигнал до дълбока старост. Нушич е разсъждавал в затвора над някои не твърде весели хрумвания на крал Милан. А Марк Твен фактически е бил цял живот под домашен арест. И най-сетне, ако Чарли Чаплин все още се усмихва, то това навярно се дължи на обстоятелството, че не е създал своя филм "Диктаторът" в близост до Берлин... Днес епохата е по-друга, нравите са се рафинирали и вместо меч се използува нещо по-смъртоносно — мълчанието. Защото от излизането си насам, през 1934 година, романът "Клошмерл" е претърпял няколко десетки френски издания и е бил преведен на повече от 20 езика, но името на автора му, Габриел Шевалие, не ще срещнете в енциклопедиите, дори във френските. В тези дебели и важни книги можете да намерите имената на десетки обществени убийци от времето на фараона Хуфу, та до наши дни, но за техните най-смели врагове, хумористите-сатирици, ще откриете тук-таме само по някоя дума. Kнигата пресъздава живота в провинциален френски град, носещ метафоричното име "Клошмерл", което крие в себе си златно ключе към посланието й - "Камбаната с косовете". Легендата разказва, че когато в църквата на тамошния манастир биели камбаната, гнездящите наоколо косовете се разбягвали, вдигайки невъобразим шум. Е, така се случва. Запленен от красотата на природата в Божоле и легендите за сладостно упойващия вкус на божолезко вино, след живописните лъкатуши на пътя читателят внезапно попада на главната улица на Клошмерл и бива запознат не само с кадастралния му план, а по традиция и с най-важните персони на всеки провинциален градец - кмета, даскала и попа. "Читателят трябва да има предвид, че се намираме в сърцето на Божоле, край на хубавото вино, което се плъзга лесно по гърлото, но е коварно за главата - то разпалва изведнъж красноречието и диктува възклицанията и предизвикателствата." Персонажите тук са неповторими, кипящи и сладостно тръпчиви като божолезко вино. Кметът - дребен хитрец, обсебен от властолюбие. Учителят - доказателство, че образованието у един кръгъл глупак може да направи големи работи. А кюрето Понос - беден селски свещеник, плах и усърден в своята мнима благочестивост и неспособен да поведе клошмерци по пътя на истинската такава. Вино, жени, пари. Голямото порочно триединство. Във фабулата на книгата Шевалие сипва премерено от всичко, разбърква методично, добавя с чувство за хумор щипка политически идеи, религия и военни униформи, и оставя сюжета да отлежи за кратко, за да избухне в кулминацията си. И всичко започва съвсем непретенциозно с изграждането на първия писоар в градчето. Чудо невиждано, с което кметът и учителят дерзаят да възпитат по-естетични физиологични навици у своите съграждани. "Трябва да мислим за младото поколение, което сме длъжни да възпитаваме в духа на традиционния и весел героизъм на френския войник, който знае да умира кокетно." Лековатата жизнерадост на французите, слабостта им към любовни подвизи и безгранично честолюбие се срещат с недъгави политици и нелепо военно тщеславие. Елегантна сатира на френското общество през първата половина на 20 век. Но от всичко това струи закачлива ирония и свободно гъделичкаш гърлото смях. Остава лесно разпознаваемото усещане за позитивност, любов към живота и внимание към човешката личност, която след всичкото това лутане все някога ще намери правия път, ще получи възмездие и ще поиска прошка. И ще й бъде дадена - от ближния, от селското кюре и най-вече от автора. Остава и увереността, че съдбата на нациите зависи от спецификата в нравите на гражданите им. Така е било през онази 1923г. Така е и днес. Шевалие си остава космополитен. Габриел Шевалие живее в родния си град Лион. Макар и син на нотариус, той се отдава на влечението си към изкуството и влиза в Художествената академия. Първата световна война прекъсва учението му. Той се отличава в боевете, бива ранен през 1915 година, награден и произведен лейтенант. Когато се завръща в цивилния живот, Габриел Шевалие започва да се занимава с най-различни неща: той е журналист, художник, търговски представител, дребен индустриалец и прочие. Сред цялата тази пъстра дейност той се стреми да си спести максимум свободно време, за да задоволи нарастващото си желание да пише. И ето, през 1929 година Шевалие публикува първата си книга "Дюран, търговски пътник". Следващата му творба — "Страхът", една книга за войната, привлича вече вниманието на публиката. Три години по-късно излиза романът му "Кларис Верной" и най-сетне през 1934 година идва и световната известност с "Клошмерл". Това позволява на автора му да се отдаде изцяло на писателска дейност. Издава последователно "Неспособник", "Сент Колин", "Моята малка приятелка Пом" (преведен на български), "Маскарад", "Малкият генерал", "Клошмерл—Бабилон", "Опустошителят", "Лион 2000", "Олимп", "Девойките са свободни", "Мис Такси", "Клошмерл-ле-Бен" и други. Какво да се каже още за личността на този изключително надарен представител на френското остроумие? Обича да прави снимки, да кара кола и да пътува. И най-сетне кавалер е на ордена на Почетния легион. Това е всичко. Малко е наистина. Но за него повече ще говори самата му книга "Клошмерл". Съдържание/ За автора и за още нещо / 5 I. — Един голям проект / 9 II. Клошмерл-ан-Божоле / 21 III. — Няколко важни клошмерлци / 36 IV. — Няколко важни клошмерлци (продължение) / 62 V. — Тържествено откриване / 83 VI. — Халюцинациите на Жюстин Пюте / 102 VII. — Клошмерл взема страна / 120 VIII. — Пристигането на Клодиюс Бродкен / 131 IX. — Празникът "Свети Рок" / 147 X. — Скандалът избухва / 163 XI. — Първи последици / 179 XII. — Намеса на баронесата / 195 XIII. — Интермедии / 215 XIV. — Дух на безумие / 231 XV. — Дух на безумие (продължение) / 247 XVI. — Налагат се мерки / 261 XVII. — Централна власт и йерархия / 285 XVIII. — Драмата / 302 XIX. — Малки причнии, големи последици / 325 XX. — Времето е извършило своето / 342.