Клошмерл

Габриел Шевалие

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Много добро
Забележка:: С леки забележки по обложката.
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Христо Г. Данов
Град на издаване:: Пловдив
Година:: 1967 г.
Език:: Български
Страници:: 372
Преводач:: от френски Георги Куфов
Художник:: Борис Димовски
Категория:: Хумор и сатира
Ширина (мм):: 134
Височина (мм):: 204
Дебелина (мм):: 25

Смехът - това е, струва ми се, вторият забранен плод, който човекът е откъснал. А понякога той е no-забранен и от първия. Защото няма нищо по-убийствено от смеха. Той е бомба, която може да срине и най-барикадиралия се авторитет. Тираните от всички времена са бягали от смеха като от чума. Ала анекдотите - тези ръчни гранати на обикновените хора, са ги улучвали и през най-дебелите стени на самоизолацията. Това показва, че смехът наистина е най-сериозното нещо на този свят. Не искам да плаша никого, но все пак Езоп не е умрял в леглото си. Имаме всички основания да се съмняваме, че Настрадин ходжа е стигнал до дълбока старост. Нушич е разсъждавал в затвора над някои не твърде весели хрумвания на крал Милан. А Марк Твен фактически е бил цял живот под домашен арест. И най-сетне, ако Чарли Чаплин все още се усмихва, то това навярно се дължи на обстоятелството, че не е създал своя филм "Диктаторът" в близост до Берлин... Днес епохата е по-друга, нравите са се рафинирали и вместо меч се използува нещо по-смъртоносно - мълчанието. Защото от излизането си насам, през 1934 година, романът "Клошмерл" е претърпял няколко десетки френски издания и е бил преведен на повече от 20 езика, но името на автора му, Габриел Шевалие, не ще срещнете в енциклопедиите, дори във френските. В тези дебели и важни книги можете да намерите имената на десетки обществени убийци от времето на фараона Хуфу, та до наши дни, но за техните най-смели врагове, хумористите-сатирици, ще откриете тук-таме само по някоя дума. Kнигата пресъздава живота в провинциален френски град, носещ метафоричното име "Клошмерл", което крие в себе си златно ключе към посланието й - "Камбаната с косовете". Легендата разказва, че когато в църквата на тамошния манастир биели камбаната, гнездящите наоколо косовете се разбягвали, вдигайки невъобразим шум. Е, така се случва. Запленен от красотата на природата в Божоле и легендите за сладостно упойващия вкус на божолезко вино, след живописните лъкатуши на пътя читателят внезапно попада на главната улица на Клошмерл и бива запознат не само с кадастралния му план, а по традиция и с най-важните персони на всеки провинциален градец - кмета, даскала и попа. "Читателят трябва да има предвид, че се намираме в сърцето на Божоле, край на хубавото вино, което се плъзга лесно по гърлото, но е коварно за главата - то разпалва изведнъж красноречието и диктува възклицанията и предизвикателствата." Персонажите тук са неповторими, кипящи и сладостно тръпчиви като божолезко вино. Кметът - дребен хитрец, обсебен от властолюбие. Учителят - доказателство, че образованието у един кръгъл глупак може да направи големи работи. А кюрето Понос - беден селски свещеник, плах и усърден в своята мнима благочестивост и неспособен да поведе клошмерци по пътя на истинската такава. Вино, жени, пари. Голямото порочно триединство. Във фабулата на книгата Шевалие сипва премерено от всичко, разбърква методично, добавя с чувство за хумор щипка политически идеи, религия и военни униформи, и оставя сюжета да отлежи за кратко, за да избухне в кулминацията си. И всичко започва съвсем непретенциозно с изграждането на първия писоар в градчето. Чудо невиждано, с което кметът и учителят дерзаят да възпитат по-естетични физиологични навици у своите съграждани. "Трябва да мислим за младото поколение, което сме длъжни да възпитаваме в духа на традиционния и весел героизъм на френския войник, който знае да умира кокетно." Лековатата жизнерадост на французите, слабостта им към любовни подвизи и безгранично честолюбие се срещат с недъгави политици и нелепо военно тщеславие. Елегантна сатира на френското общество през първата половина на 20 век. Но от всичко това струи закачлива ирония и свободно гъделичкаш гърлото смях. Остава лесно разпознаваемото усещане за позитивност, любов към живота и внимание към човешката личност, която след всичкото това лутане все някога ще намери правия път, ще получи възмездие и ще поиска прошка. И ще й бъде дадена - от ближния, от селското кюре и най-вече от автора. Остава и увереността, че съдбата на нациите зависи от спецификата в нравите на гражданите им. Така е било през онази 1923г. Така е и днес. Шевалие си остава космополитен. Габриел Шевалие живее в родния си град Лион. Макар и син на нотариус, той се отдава на влечението си към изкуството и влиза в Художествената академия. Първата световна война прекъсва учението му. Той се отличава в боевете, бива ранен през 1915 година, награден и произведен лейтенант. Когато се завръща в цивилния живот, Габриел Шевалие започва да се занимава с най-различни неща: той е журналист, художник, търговски представител, дребен индустриалец и прочие. Сред цялата тази пъстра дейност той се стреми да си спести максимум свободно време, за да задоволи нарастващото си желание да пише. И ето, през 1929 година Шевалие публикува първата си книга "Дюран, търговски пътник". Следващата му творба - "Страхът", една книга за войната, привлича вече вниманието на публиката. Три години по-късно излиза романът му "Кларис Верной" и най-сетне през 1934 година идва и световната известност с "Клошмерл". Това позволява на автора му да се отдаде изцяло на писателска дейност. Издава последователно "Неспособник", "Сент Колин", "Моята малка приятелка Пом" (преведен на български), "Маскарад", "Малкият генерал", "Клошмерл-Бабилон", "Опустошителят", "Лион 2000", "Олимп", "Девойките са свободни", "Мис Такси", "Клошмерл-ле-Бен" и други. Какво да се каже още за личността на този изключително надарен представител на френското остроумие? Обича да прави снимки, да кара кола и да пътува. И най-сетне кавалер е на ордена на Почетния легион. Това е всичко. Малко е наистина. Но за него повече ще говори самата му книга "Клошмерл". Съдържание/ I. - Един голям проект II. Клошмерл-ан-Божоле III. - Няколко важни клошмерлци IV. - Няколко важни клошмерлци (продължение) V. - Тържествено откриване VI. - Халюцинациите на Жюстин Пюте VII. - Клошмерл взема страна VIII. - Пристигането на Клодиюс Бродкен IX. - Празникът "Свети Рок" X. - Скандалът избухва XI. - Първи последици XII. - Намеса на баронесата XIII. - Интермедии XIV. - Дух на безумие XV. - Дух на безумие (продължение) XVI. - Налагат се мерки XVII. - Централна власт и йерархия XVIII. - Драмата XIX. - Малки причнии, големи последици XX. - Времето е извършило своето